* Оцелели участници в Априлското въстание на честване в местността Оборище през 1907 г.

Сто четиридесет и две години от Априлското въстание ще отбележи в утрешния ден обществеността на Стрелча, съобщиха от общинска администрация. Тържествата са организирани съвместно с местния Исторически музей. Те ще започнат в 10.30 ч. с молитва за упокой на душите на загиналите, в храма „Св. Арахангел Михаил“. Половин час по-късно ще бъде открита и изложбата „Приказница за българското въстание от 1876 г.“ в сградата на музея. В 11.30 ч. от центъра ще тръгне и поход към Оборище.

Стрелча заема достойно място в събитията от Април 1876 година. Определената дата на въстанието не е дочакана. Причината  е предателството на един от делегатите на събранието в Оборище – Ненко от с.Балдьово. Към Копривщица незабавно е изпратен Неджип ага, а за Панагюрище – Ахмед ага. Мобилизирани са и стрелчанските турци и татари.

На 20 април в Копривщица проехтява първият изстрел на свободата. Към обяд пратеникът Ильо Кидосков се връща в Стрелча и известява за станалото в Копривщица. Ръководството на комитета изпраща трима куриери веднага за Панагюрище. Това са : Мильо Балтов, Енчо Фингаров и Мильо Чиширанов, за да получат от главното командване необходимите инструкции и да поискат помощ.

На 20 април вечерта църковните камбани тревожно забиват и събират всички българи. Поп Бойчо съобщава радостната вест, че в Копривщица и Панагюрище въстанието е обявено и че е ред и на Стрелча да счупи оковите и да се провъзгласи за свободна. Под ръководството на Иван Балтов въстаниците обсаждат турската махала.

След около час пристига помощ – чета от 70-80 души, начело с апостолите Панайот Волов и Орчо войвода. През  това време турците успяват да се укрепят в джамията, здраво каменно здание, оградено със също такава ограда. Волов дава нарежданията си като главнокомандващ  на стрелчанската и панагюрската чета. Поставят се стражи на всички изходни посоки на селото. Изпращат се куриери за Красново и Старо- ново село да се провъзгласи въстанието и там.

Още през нощта се подпалват турските къщи. По заповед на Волов жените, децата и старците се изпращат в Копривщица. Обсадата на джамията продължава. Турците не се предават, тъй като очакват помощ. През нощта в тъмнината от джамията успява да се измъкнe Кара Мехмед, който стига до Османово, където се събира башибозука.

На третия  ден се взема решение да се направи от казанова лула топ и да се стреля по джамията. Докато се направи топа, пристигат 500 души башибозуци. Волов, като вижда, че не може да се устои на това множество, нарежда да се изтеглят на “Кози могили”. Турците са освободени от джамията и в последвалите сражения падат много жертви. Стрелча  е оплячкосана и опожарена. Изгорени са църквата, училището и всички къщи. Още същия ден въстаниците се оттеглят в Копривщица, а Орчо с четата си – в Панагюрище.

На 30 април столицата на Априлското въстание Панагюрище е обляна в кръв и хвърлена в пламъци и разорение. Шепата стрелчански въстаници се оттеглят в Копривщица и там участват в освобождаването на затворените въстаници и водачите им. Други образуват чета и продължават борбата до влизането на руските войски в Стрелча.

В края на май и началото на юни 1876 Априлското въстание е потъпкано. В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове, а Стрелча е една от първите жертви.