Пазарджик и Флоренция имат нещо общо – тротоарите и пешеходните пътеки, там част от тях са жълти, а тротоарите са покрити или с асфалт, или с циментова смес, както в Пазарджик. Това се появява в главата ми след като автобусът ни стоварва на спирка на гърба на жп-гарата на Флоренция, малко преди един часа посред нощ.

07пътеки

Улицата е глуха и пуста, след като пасажерите се разпръскват. След малко остава само отекването на звука от колелцата на тътрени подире ни куфари. Сънят на града е само привиден. Това става ясно след като стигаме до гаровия площад. Местната община е започнала ремонт на улиците около него и част от тях са затворени за движение, с мрежи са преградени и трамвайните линии. По свободните обаче трафикът е огромен като се има предвид късния час.

04жп-гара

Коли от всякакви марки и калибър сноват с доста висока скорост, тълпи от млади хора се движат по тротоарите, а малка част от входовете са „окупирани“ от бездомници заровени в купчини от захабени дрехи и картони. Люлката на Ренесанса е приветлива към туристите дори и през нощта. Окъпана в ярка светлина, с контрастите на супер луксозни витрини и неугледни дюкянчета. И Флоренция, която е сред градовете в Европа и света, където изкуството буквално те поглъща, за да ти даде шанс да го опознаеш и усетиш.

07тротоари

Малко от това откривам и в Пазарджик. По-късно ще ви разкажа за приликите.

Населението на този удивителен град е 366 000 жители, това означава, че в сградния фонд на Флоренция спокойно може да се нанесе населението на цялата ни област и да остане още място. Туристите, които посещават града ежедневно са приблизително колкото броя на жителите му.

Кошчетата за смет по улиците са изключително много, но рядко ще видите контейнери. Сметта се събира в найлонови чували, които местните жители трупат на обособени места и от където сутрин малко камионче минава и ги събира. В малките часове на денонощието куповете от чували са фрапиращо много. Но на сутринта вече бяха изчезнали.

07синьория

Първата спирка във Флоренция е площадът пред Синьорията. Дворецът е известен и с името палацо Векио. В момента реконструират фонтана на Нептун, но всичко останало си е на мястото и можете да го видите. Както вече се досещате става дума за Микеланджеловия Давид, както и за цяла поредица от скулптури изложени на площада. Изкуството е на крачка от хората, трябва само да пожелаеш да го видиш. И да научиш кога, кой и защо е създал всичко това.

04площад-файтон

Входът към галерия „Уфици“ се намира на същия площад. По всяко време на годината там се извиват опашки и ако искате да влезете по-бързичко е добре предварително да си направите резервация. Няма да се спирам подробно на забележителностите, защото всеки сам би могъл да намери много информация за тях. Ще се опитам да ви покажа това, което може би няма да ви остане време да намерите при кратко посещение във Флоренция.

Като например малките пазарчета, които се крият в уличките на града.

04пазар

Там ще откриете зеленчуци и плодове, с които местните хора приготвят своите домашни ястия. И ако сте наели апартамент за престоя си във Флоренция, най-добре е да пробвате да си сготвите сами лазаня или паста. Пресните кори и спагети са изключително вкусни. Като допълните и местно червено или бяло вино, храната ще допълни усещането за страната и града.

На една от сградите по ул. „Борго Пинти“ имаше табелка, която сочеше, че тя е строена през 1472 г. Няколко преки по-нагоре пък е улицата, на която се намира родната къща на Микеланджело Буонароти.

04микеланджело

* Микеланджело е погребан в катедралата Санта Кроче

Той е роден през 1475 г. и белязва с ума и ръцете си както Флоренция, така и Италия. Да, геният е роден във времето, когато е създаден Пазарджик. И ако на Ботуша вече било времето на Ренесанса, тук, на нашите географски ширини имало само татари, турци и цигани. Но животът край Пазарджик е кипял още от най-дълбока древност, нека си припомним селищна могила Юнаците, където бе открито най-старото обработвано злато в Европа, а също така и столицата на Бесите – Бесапара.

Раждането на Пазарджик ознаменува края на Флорентинската република, защото тогава ръководството на града е поето изцяло то фамилията на Медичите, които трансформират републиката в еднолична синьория.

Пазарджик и Флоренция са крайречни градове.

Марица и Арно са били плавателни и по тях се превозвали стоки и хора. През 1485 г. Пазарджик е важна станция на главния път през Балканския полуостров – Виа милитарис, от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония – Кюстендил – Самоков –  проход Момина Клисура.

От Пазарджик започва и водният път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина. Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена Ески джамия (тоест Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.

23куршум хан3

Реставрацията на Медичите съвпада с началото на общия спад на икономиката на Италия като цяло и по-специално на Флоренция. Вътрешният пазар остава слаб поради протекционистката политика на всяка от италиански държави и многобройни митническите ограничения.

Всевластните флорентински търговски и финансови среди, възпрепятстват развитието на индустрията в другите градове на републиката, а селските райони работят единствено в интерес на Флоренция. Основният пазар за промишлени стоки остават чужди страни, но от края на 15 век флорентинците започват да се изместват от Англия, Франция и други държави, с увеличаваща се национална буржоазия.

Освен това, английското сукно започва да побеждава в конкурентна борба на европейските и италиански пазари флорентинското, а вносът на вълна от Англия и багрила от Левант рязко пада. Това довежда до спад на производството в основните отрасли на Флоренция. В сравнение с началото на 15 век производството на сукно в годините около 1520 г. намалява почти 4 пъти.

Лекото увеличение на производството на коприна и луксозни стоки не компенсира спада в други области на производството. Откриването на Америка и преместването на търговските пътища в Европа през Атлантика също сериозно засяга флорентинската търговия. От спадът са засегната и банковите операции: банкови къщи на Флоренция губят водещата си позиция в Европа и своето влияние пред кралските дворове в Англия, Франция и други страни, изместени от местни финансови кръгове.

На фона на всичко това във Флоренция продължава изграждането на най-красивия и голям храм в града Санта Мария дел Фиоре.

По всяко време на годината в днешно време във Флоренция пристигат туристи от цял свят, за да видят с очите си творението на известните флорентински архитекти и скулптори – Филипо Брунелески и Лоренцо Гиберти. В същото време кампанелата, проектирана и направена от Джото се родее с камбанарията, която е пред пазарджишкия катедрален храм „Успение Богородично“.

04опашки-флоренция

Обемът на Дуомо е внушителен, катедралата е започната през 14 -и и завършена през 19-и век. „Санта Мария дел Фиоре“ е с форма на латински кръст, има 3 кораба, 2 странични трансепта и полукръгла апсида.

05CampanileGiotto-01

* Кампанелата 

От средата на 16 век в Пазарджик започват да се заселват и българи-християни от околните села, които преди това посещавали града само за пазар. През втората половина на 16 век, когато в Пазарджик трайно се настанява българското население, градът се развива в западна посока, около мястото, където е църквата „Успение Богородично“. Оттук се създава първата българска махала – Вароша.

05богородица

 * Камбанарията на „Успение Богородично“ в Пазарджик

Бижуто на Пазарджик – катедралният храм „Успение Богородично“ е строена през 19 в. от брациговски майстори строители, които пък донесли своя занаят от земите в Македония, граничещи с Албания. Старите майстори разказвали, че се учили на строителство от италианци и именно Флорентинската школа е тази, която през Средновековието създавала най-добрите архитекти и инжинери в Европа. На практика брациговските майстори строители донесли един напълно нов за нашите земи начин за създаване на жилищни и публични сгради.

В момента във Форенция е забранено да се правят промени по фасадите на домовете, за да може да бъде запазен Средновековният облик на града.

Вероятно когато сте посещавали Флоренция сте чували за глигана, който носи здраве и успех в бизнеса.

На около петдесет метра западно от площад Синьорията се намира едно малко пазарче. Там могат да се купят сувенирчета, кожени изделия и други джунджурийки, но не това е най- важното. Там е разположен малък фонтан представляващ бронзова статуя на прасе. Водата тече от устата му. Флорентинците го наричат галено Прасчо/Il Porcellino/, но това всъщност си е статуя на съвсем пораснал глиган. Изработена е от бароковия майстор Пиетро Taca около 1633 год. и е изпълнена по подобие на мраморна статуя от колекцията на Великия херцог Козимо I Медичи.  Оригиналът е от елинската епоха – скулптура, която се намира в момента в галерията Уфици. Друго копие на мраморния глиган се намира в Лувъра.

07глиган-флоренция

Едва ли когато проф. Величко Минеков е правил своя глиган за Пазарджик е мислел за флорентинския, но е факт, че ние също си имаме глиган и можете да го видите на кръстовището на ул. „К.Величков“ с ул. „Св. Иван Рилски“, непосредствено след сградата на Регионалния музей и галерия „Станислав Доспевски“.

07глиган пазарджик

Несъмнено една от големите забележителности на града е мостът над р. Арно известен с името Понте Векио. Той е дал приют на множество златарници, които в миналото са били пълни с истински занаятчии за разлика от сегашните търговци. Преди няколко века река Арно редовно прииждала и при едно особено голямо наводнение само златарите научили предварително. Ха, познайте защо. Последното голямо наводнение е било през 1966 г. тогава голяма част от галериите и катедралите около реката били обилно заляти, а произведения на изкуството безвъзвратно загубени.

С новия атракционен мост над Марица, може би и ние ще се доближим до Флоренция, стига той да създава настроение и да допринася за уникалния облик на града ни. Всъщност още една от приликите с перлата на Тоскана е тази, че както Флоренция привлякла множество учени и хора на изкуството, Пазарджик успял да даде възможност за творчество на множество книжовници и иконописци като самоковеца Станислав Доспевски, Стефан Захариев и Константин Величков.

07Konstantin_Velichkov_-_Florentinetz

Наред с литературното творчество на Константин Величков следва да се изтъкне и неговото живописно творчество. В периода 1886-89 г. той живее във Флоренция, където се обучава по живопис в частното студиото на проф. Джузепе Чаранфи.

В резултат, Величков оставя живописно наследство от портрети, жанрови сцени и пейзажи, които демонстрират социалната му чувствителност. Наред с това, в Италия, както и после в Константинопол, той работи по теми, свързани с ориентализма.

Друга голяма прилика между Пазарджик и Флоренция е търговията. И двата града от създаването си са свързани с търговия, не само чрез реките, а и заради сухопътното им положение. Днес във Флоренция можете да намерите всичко. В града имат магазини най-големите модни марки, по отношение на автомобилите – да, там можете да си харесате и купите каквото пожеалете. Стига да имате пари, за да си го позволите. Включително и Тесла. А между другото имаше и Тесла, която работеше като такси.

За да им бъде интересно на туристите флорентинците са разрешили да пръснат из целия град интригуващи пътни знаци. Те носят послания от местни забележителности, като Давид, например, а понякога просто са закачливи. Оглеждайте се за пътни знаци дори и да не сте с кола, защото из улиците на на Флоренция се вихри френският бунтар и автор на улично изкуство Клет Абрахам. Той лепи забавните стикери, с които изцяло сменя значението на знаците.

07знак

Не само в Пазарджик ще видите две патрулки, които са спрели така, че водачите им да си говорят през свалените прозорци. Това се случва и във Флоренция.

07милиция

Ние също имаме пряк досег с изкуството, защото то ни заобикаля навсякъде. Притежаваме най-голямата скулпторна колекция на открито в България. Статуите в сърцето на града направени от проф. Величко Минеков. Те не са на няколко века, но ще останат векове след нас.

22орфей

На Синьорията туристите виждат два варианта на Давид – този на Микеланджело и този на Донатело. Оригиналът на Микеланджело е в Галерията на Академията, този на площада е копие.

07давид