Православната църква ще отбележи утре Възнесение Господне, известно и с името Спасовден. Празникът се отбелязва на четиридесетия ден от Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Преди приемането на християнството по нашите земи, този ден също е бил мистичен и по някакъв чудодеен начин се е прелял в новата религия.

Смята се, че в нощта срещу Спасовден небето се отваря и от него слизат ангели, които помагат на бездетните да заченат, а на болните да оздравеят. Но вместо в Божия храм, те посрещали утрото на ливадите, където по това време цъфти билката росен, известна още като Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Ясенец.

Хората носели дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценното цвете.

16rosen-bilka

Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Първият ни вестникар Иван Богоров обаче изтъква, че болните и бездетните трябва да не отронват и дума в тази нощ „всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види“. Затова според него на обичая наблягали „най-паче бездеткините“. Богоров в пътеписа си от Чирпанско по това време на годината пише също:“О, чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете, тутакси заченва и става трудна“. Откъдето става ясно, че през миналия век е имало и мъже, които се възползвали от вярващите жени по съвсем плътски начин. Точно по втори петли те се появявали на поляните и отмятали работата на законните съпрузи. А ако причината за безплодието не била у жената, тя имала шанса да роди дете.

От там иде и изразът: -Те ти, булка Спасовден!

16росен1

Ето колко мистично е билето росен:

Росен /Dictamnus Albus/, познат още като русалийче и самодивско цвете представлява многогодишно тревисто растение от семейство Седефчеви.

Среща се сравнително рядко, предимно по южните склонове на планините, във варовитите, сухи и песъчливи почви. Образува по няколко стъбла с височина около 90 см. Те завършват с голям грозд от цветове, които имат формата на разперена пеперуда.

Цветовете на росен са бял, червен или розов. Отделят голямо количество етерично масло, което силно насища въздуха. Те са много красиви и едри, събрани в класовидни съцветия. Плодът на росена е разпуклива кутийка, съдържаща няколко черни и блестящи семена.

Цъфти през май, до юни-юли, а семената узряват през август и септември. През това време кутийките се разпукват, изстрелвайки семената на 3 метра разстояние. Това е и времето в което, растението отделя най-голямо количество етерично масло. Етеричното масло така насища въздуха, че ако в горещ и слънчев ден се доближи клечка кибрит към билката, въздухът около него ще избухне в пламък. Отделя се черен дим, но без росен да пострада.

Приложение на росен

Въпреки че е токсичен и употребата му е ограничена, в народната ни медицина росенът намира приложение при:

простуда;
ревматизъм;
глисти;
нередовна менструация;
бяло течение;
епилепсия;
подагра;
пясък в бъбреците;
възпаление на бъбречното легенче и други;
външно при екземи, косопад и шипове.
Етеричното масло добивано от растението се използва за козметични цели.

Също така росенът е медоносно растение и се препоръчва за засаждане в и около пчелини.