* Снимка: ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик

Да представя  „Внезапно сбогуване“ и привилегия и висша благодат, особено когато авторът е и приятел.

Това е книга за тъгата и спасението.

Ангел Ангелов по великолепен начин е разработил една от големите теми, която вълнува – темата за свободата и въображението.

Четейки „Изгубени в снега“, „Бетовен“, „Внезапно сбогуване“, „Локомотивът“, Път към село“ и всички останали разкази, стигам до извода, че авторът по великолепен начин и с великолепно око е разработил детайла и  естествеността.

„Внезапно сбогуване“ е книга за вярата в човека и в неговата участ.

Забележителният стил, присъщ единствено на Ангел Ангелов, алегоричните хрумвания, демонстрирани от него, изразяват максимално широка гама от емоции.

Чрез своите разкази авторът се стреми да утвърди ролята на въображението и по този начин се доближава до истинския реализъм.

Разказите във „Внезапно сбогуване“ са крайпътни знаци към истинската литература. Тя е една нова реалност, която не се обяснява, а се преживява.

И ако Хайдегер е прав, определяйки прозата като начин на битие, то късият разказ е най-фината сълза  на писателя.

Каква друга, ако не фина сълза е „Внезапно сбогуване“?