Само с една заповед кметът на Пазарджик сложи знак на равенство между обикновените граждани и досегашните правоимащи да паркират където им падне.

„Със своя заповед от 15 май, кметът на общината Тодор Попов ограничава привилегиите на съветниците, кметовете на кметства и служители на администрациите при паркирането им в „Синя зона“. В заповедта е записано, че вместо на всички зони в града, съветниците, кметовете на кметства и служителите на общинската администрация ще могат да паркират безплатно само в зоната на бул. „Мария Луиза“ и паркинга на ул. „Цанко Церковски“ 4. Срокът за обжалване на заповедта е 28 май.“ – пишат колегите от pz24info.com.

Излишно е да казваме, че това предизвика смут и ужас, сред доскорошните привилегировани, които за първи път от години насам, ще усетят „екстрата“ да спираш в „Синя зона“. Техният брой надхвърля три хиляди и петстотин души и те са колкото населението на градче като Брацигово, примерно.

Това, което се случва отново бе изтълкувано двояко. Тъй те щели да пълнят джобовете на Гинка, а други казаха – това е правилно, но защо не се случи, докато зоната беше общинска? Защото тогава пак щеше да ги има тези коментари – къде отиват парите? Що да пълним джобовете на общината? Ние тука живеем и т.н.

Според мен така е правилно. По няколко причини – премного хора идват в центъра с колата си, не защото това им е необходимо, а защото е по-лесно. Ако имаш пропуск, става още по-лесно. Второ – има граждани, които никога не са имали талон, но пак са си спирали и в „Синя зона“, и на плочника пред работата си, и на тротоара пред блока. Освен, че колите в центъра драстично ще намалеят, пазарджиклии трябва най-сетне да осъзнаят, че всяко нещо има своята цена.

Не ме разбирайте погрешно, аз също обичам колата да ми е под ръка, но си давам ясна сметка, че има поредица от дни, в които я използвам само и единствено, за да отида от дома си до работното си място. Пешком това разстояние се преодолява за около десет минути. Вземам колата, защото „може нещо да се случи и да трябва да тръгна веднага“. В повечето от случаите това не се случва, а когато се случи, ми е по-евтино да взема такси да ме откара до мястото, вместо да пускам SMS по 1.50 лв. за осемте работни часа.

В новосъздадената обстановка, ще печелят и такситата, които по цял ден дремят в центъра, а поради това, че всеки си джитка с колата, гилдията им съвсем оредя.

Втората много голяма полза е за майките с колички и пенсионерите, които в момента са принудени да лавират между паркираните по тротоарите коли, а в много случаи трябва да вървят по асфалта, защото няма друг начин да се предвижат от тока А до точка Б.

Третата полза е за малките магазинчета и заведения, които ежедневно подминаваме с колата, но пешком, ще можем да забележим и посетим. Там също има хора, които са решили да инвестират и да създадат нещо в собствения си град.

Четвърто – има градски транспорт, той също в момента изнемогва и работи на загуба, защото се ползва само от хора, които или нямат кола, или не могат да шофират.

Пето, ще стане ясно колко много хора има в града, защото когато са в колата, няма как да ги видиш да крачат по тротоарите.

На практика ще се пълни джобът на Гинка, само ако упорито и неотклонно настоявате да си карате колата в центъра. Ако имате колело обаче, нищо няма да ви пречи да го карате по велоалеите и да го оставяте в офиса си. Освен, че е здравословно, това е и модерно. Градове като Рим и Лондон например, са пълни с колоездачи. Мъже с костюми и жени с официални рокли, но с каски на главата, могат да бъдат забелязани и в центъра на тези градове. Нали не си мислите, че те си нямат Гинка, Минка, Цецка или Джон, Чезаре и Джакомо? Сигурно имат и да паркират в центъра им струва десетократно по-скъпо, отколкото на нас.

Крайно време е да спрем да мрънкаме и да започнем да се питаме, а аз какво направих за своя град? Поогледах ли междублоковото пространство, спрях ли да мятам болкуци в него? Мога ли да си харесам заедно с хората от блока едно пространство, за което да се грижа? Мога ли да потърся съдействие от общината, за да ми изпратят човек с техника, който да изоре градинката и да помогне с разсад за цветя? Може ли ние да съберем общо пет лева за една кутия блажна боя и четка и да пребоядисаме пейката в парка пред блока? Има ли шанс да харесвам, това, което се случва край мен? С какво мога да помогна?

Същото важи и за съветниците, защото те са хора като всички останали и когато седнат в пленарната зала, трябва да са наясно, че горе посочените въпроси трябва да са минали първо през техните глави. Другата голяма полза за тях е, че ще могат да се срещат ежедневно с избирателите и да ги чуват, защото нали живеем в „демокрация“?