На 21 май източноправославната църква почита паметта на Св. Константин и Елена, неговата майка. Флавий Валерий Аврелий Константин е римският император, който слага край на преследването на християните в Римската империя, издавайки Миланския едикт. През 330-та година той провъзгласява официално своето решение да превърне Византион в новата столица на империята, която е преименувана на Константинопол /в превод от гръцки – Градът на Константин/. Решението му е почитано близо 1000 години след неговата смърт, през които градът остава столица на Византийската империя.

Свети Константин и Елена е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава почитта към християнските светци и езическия поклон пред огнените божества. Той е свързан с култа към слънцето и летния огън, както и с преклонението пред небесната светлина. Легендите разказват как нашите предци са притежавали способността да общуват с други светове и с техните божества, за да молят за закрила, милост, здраве, късмет, плодородие, благополучие и други.

21 май е свързан и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила.

Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена – светлина, сияние, ореол, а също и избраница.

На 21 май имен ден празнуват: Константин, Елена, Елка, Еленко, Лена, Ленка, Ленко, Еленица, Костадин, Костадинка, Къна, Куна, Коста, Кочо, Койчо, Деница, Динко, Стоянка, Стоян, Светла, Светлана, Стойо, Траяна.

Светите равноапостоли са приети за закрилници на Пазарджик и днес празникът на града започна с тържествена литургия в едноименната църква в кв. Чиксалън.