Герган ЦЕНОВ

Аз обичам да правя неща, които никой друг не прави! Така например, тая нощ, докато останалата част от жителите на Ню Йорк са се веселили в петъчната вечер, аз седнах и прегледах изключително подробно учебната програма на Министерството на образованието и науката на България по литература от I до XII клас и от прочетеното мога да заключа следните неща:

1. Програмата ни по литература има за основна цел да възпитава патриоти.
2. Програмата ни по литература съдържа 90% българска и 10% чужда литература.
3. Програмата ни по литература не съдържа германски, чешки, полски, унгарски, скандинавски, южно-американски, африкански или азиатски автори.
4. Програмата ни по литература съдържа 13 произведения на Иван Вазов и нито едно на Николай Лилиев, Теодор Траянов, Кирил Христов, Георги Марков, Дамян Дамянов или Константин Павлов.
5. Програмата ни по литература отделя специални часове за правилно изписване на SMS-и.

Естествено, въпросът ми е: Каква е целта на обучението (не само по литература) в средните училища в България: да възпитава патриоти или да възпитава младежи с богата и задълбочена култура, която да им позволи след завършването на XII клас със самочувствие и солидни знания да продължат своя път в който и да е световен университет? И двамата ми племенника, по-големият от които от есента ще учи литература в Университета в Кардиф, ми признаха “в хор”, че най-големият им кошмар от часовете по литература е бил романът “Под игото” на Иван Вазов… което според мен е друг начин да се каже, че не всеки първи роман е от ранга на „Дон Кихот“. Това, което прозира зад думите на племенниците ми, е, че (нека си го кажем открито веднъж завинаги, за да ни олекне) България, за наше много голямо съжаление, не е дала на света литература от ранга на френската, италианската, немската, английската или руската литература и 13 произведения от автор, който има значение само за нас, българите, е образователно престъпление и, бих казал, издевателство. И гордостта ни от родната литература се изпарява в момента, в който стъпим в престижен световен университет и открием на 18-годишна възраст, че наред с гении като Добри Чинтулов и Добри Войников, също така съществуват и гении като Данте, Чосър, Гьоте, Толстой, Ман, Кафка и Фокнър…

Нямаше да ви занимавам с всичко това, ако не смятах, че най-важният предмет в училище е литературата, тъй като, ако се замислим, ще видим, че това е единствения предмет, който всеки един от нас продължава да учи с удоволствие до края на живота си.