На 30 май църквата почита паметта на Света Емилия, благочестивата майка на св. Василий Велики и една от първите, които освобождават своите роби и раздават имуществото си. Освен майка на св. Василий Велики, тя е майка и на св. Макрина , както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски са обявени за православни светци. Много голямо влияние върху децата в семейството оказва най-възрастната дъщеря на Емилия – Св. Макрина, която чрез своите беседи им внушава Божията любов и ги кара да се обърнат към чистия живот. След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир.

Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях. Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко по равно. Те живеят в смирение и любов и в тях няма нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение. Те се отричат от суетата и тщеславието.

Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им – в нищетата, тяхната храна – въздържанието. По този начин Емилия доживява дълбока старост. Когато починала, по нейно желание е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена. Тези факти от живота ѝ напомнят за красотата на взаимопомощта, благотворителността и милостта, които по един или друг начин исторически са вплетени в повечето имена.

 

Емилия е женският вариант на името Емил и значи съперник. Празнуват още Еми, Ема, Емилиян и  Емилияна.