На всеки четири години, в продължение на месец, светът се превръща в Олимпиада. Зимна или лятна. Всъщност това е най-древното състезание, за което има писмени сведения от античността до наши дни. И най-хубавото е това, че човек може да отиде и да види с очите си мястото, където са се състояли игрите за първи път. Това е град Олимпия, в северен Пелопонес.

Оригиналът на днешните олимпийски игри, както и точната дата на първите се крият в Музея на Олимпийските игри, който е разположен върху малък хълм край днешното градче. В подножието му ще видите храмовете и стадионът, където са се състояли първите надбягвания, борби, хвръляне на диск, копие, надскачане и надбягване с колесници.

Основните състезания при създаването на игрите са – бягане, а по-късно надбягване с колесници, скачане, което се състояло в прескачането на някой трап или възвишение; хвърляне на диск или палет – тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние; двубой и вид юмручен бой, бокс, наречен пугилат. При него двамата борци си слагали ръкавици и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне.

През 708 г. пр.н.е. са въведени борба и пентатлон (дълъг скок, хвърляне на копие, хвърляне на диск, надбягване и борба)

За произхода на игрите съществуват няколко теории. Според един древногръцки мит, след като Херкулес изчистил Авгиевите обори, Авгий се отметнал и не пожелал да му даде обещаната награда. Затова Херакъл наказал жестоко царя и в чест на победата си основал Големите олимпийски игри. Според друго предание боговете предсказали на пизанския цар Еномай, че ще умре, когато се омъжи дъщеря му, и той всячески се стараел да осуети брака й. Обявил, че ще приеме за зет кандидата, който го победи в надбягване с колесници и именно тези състезания били смятани за начало на Олимпийските игри. Друга мит гласи, че след като спечелил Троянската война, през 1250 г. пр. Хр., Ахил организирал Олимпийски игри в чест на геройски загиналия си пълководец – Патрокъл. Четвърта версия предполага, че игрите се провеждат в чест на Зевс, заради победата му над Кронос.

Първите документирани игри се състояли през 776 г. пр. н.е. Най-вероятно те произлезли от пракиката да се организират погребални състезания в чест на загинали воини и местни герои. Те били организирани на всеки четири години в продължение на близо 1 200 години без прекъсване, но били премахнати през 393 г. сл. Хр. от император Теодосий II, според когото боготворенето на Зевс по време на игрите било омразна езическа практика.

Определено в историята има замесени доста митове от античния свят и Зевс има основно значение, защото и днес посетителят на древна Олимпия може да види мястото, където се е намирал храмът на най-великия древен бог. Според писмени сведения от древността там е била и огромната статуя на Фидий, която е направена през пети век преди н.в. Огромната фигура е била висока дванадесет метра. Тя е била от дърво, но с покритие от злато и слонова кост. Наметалото на Зевс било облепено със златни пластини, а лицето и откритите части на тялото му били от розова слонова кост. Статуята будела възхитата на мало и голямо, историята сочи, че тя е оцеляла около осем века и е била едно от седемте чудеса на древния свят. Предполага се, че е изгоряла в Константинопол, по времето на пожар в двореца на император Теодосий II, в 462 г.

10храм в олимпия

Трудно можем да си представим величествеността на тази статуя, но тя е многократно описана от своите съвременици и когато е заемала мястото си в храма на Зевс, изглеждала като жива. Фидий вкарал толкова динамика в позата на бога, че изглеждало, че той става от трона си, а като се изправи ще събори тавана на храма.

10олимпия-зевс111статуя

Самият храм бил толкова пищен, че смайвал всеки посетител. Фасадата красели дорийски колони, а от двете страни наосът бил украсен с изящни мраморни статуи, останките им ще видите в музея посветен на разкопките.

10олимпия-наос-храм зевс10олимпия-наос зевс

Пищността била допълвана от още произведения на изкуството правени в чест на бог Зевс. Всъщност неговият храм бил в центъра на, ако можем да го наречем така, „олимпийското село“. В наши дни от тази невероятна постройка е останало ето това.

10олимпия-храм зевс-сега

Подготовката за игрите започвала далеч преди тяхното провеждане. Първоначално в нея вземали участие само мъжете от Пелопонес, а всичко свършвало само за ден. С течение на времето обаче, мълвата за състезанието се разрастнала и за участие, започнали да пристигат състезатели и публика от всички краища на древна Елада и съществуващите тогава съседни държави. Това наложило и нови правила. Игрите станали петдневни, а месец преди началото им всички бъдещи участници трябвало да покажат своите възможности на специално избрани за това хора.

10олимпия-гимназион

* На това място се е намирал гимназионът

Това се случвало в т.нар. гимназион, който бил построен за целта и включвал освен тренировъчни помещения и места за спане на спортистите.

10олимпиец

Думата гимнастика идва от гръцката дума „голота“, просто мъжете участници трябвало да бъдат голи, за да е ясно, че те постигат успехите си благодарение и единствено на своите тела. Това пък налагало изключването на жени в публиката на състезанията.

Специално жури събирано от всички краища на страната, се настанявало в отделна сграда, за да определи правилата за състезанията, а по време на игрите да избере победителя в съответната дисциплина.

10мок

* На това място е пребивавал древният МОК

За разлика от сега, тогава нямало второ и трето място. Всеки участвал само и единствено, за да победи. Победителите били награждавани с венец от маслинови клонки, а трикратните първенци имали право да си поставят статуя в светилището, да не плащат данъци и да се хранят на държавни разноски в градския дом.

10награждаване

Въпреки военния си оттенък, древните олимпийски игри били причина за възцаряването на временен мир между често воюващите гръцки градове-държави. Надпис върху сребърна плочка, известен като „Свещено примирие“, гарантирал безпроблемното пътуване на спортистите към и от игрите, и забранявал на държавите-участнички да воюват докато трае Олимпиадата. Тъй като някои от спортистите пътували от Северна Африка, Мала Азия, Западна Испания и района на Черно море, това примирие понякога продължавало три месеца. Нарушителите трябвало да платят глоба под формата на сребро в храма на Зевс в Олимпия.

10храмове

Пред очите ви е макетът на храма на Зевс, храмът на Хера и Деметра, а също така и олтарът, където се правили кръвни животински жертви в чест на началото на игрите. Там всеки от участниците полагал клетва, че няма да мами по време на Олимпиадата. Край този олтар и храмовете са открити и множество оброчни фигурки, известни с името „вотиви“.

Македонските царе също подпомагали мощно светилището и построили няколко паметника, сред които Филипейона (кръгъл храм, т.нар. толос), посветен на Филип II, бащата на Александър Македонски.

И в древността, и днес на олтара на храма на Хера се пали олимпийският огън. Ритуалът се извършва от млади жени в ролята на жрици на върховната богиня. Самият храм е сред първите в Олимпия и един от най-старите дорийски храмове в цяла Гърция.

10хера -олтар

С течение на времето дните на олимпийските игри станали седем, като първият и последният били посветени на култови обреди и жертвоприношения. Състезанията нараснали на осемнадесет, като включвали бягане на различни разстояния, бягане в пълно снаряжение, юмручен бой, скокове, борба, хвърляне на диск, конни надбягвания и др. Имали право да участват само свободни гърци, които са пълноправни граждани, неопетнени от кръвни престъпления. По-късно било разрешено участието също на македонци и римляни.

Като наблюдатели се допускали варвари и жрицата на храма на Деметра, който бил непосредствено до стадиона. На останалите жени било забранено да присъстват, като дори били заплашени от смъртно наказание. На игрите художници, поети и учени имали възможност да запознават многобройната публика със своите произведения, но за тази си дейност не получавали награди.

При игрите, наречени „хоплитодормия“,  25 спортисти трябвало направят две обиколки на олимпийския стадион (който бил дълъг 192 метра), облечени с бронзови наколенници, шлемове и  щитове, които вероятно тежали по над 13 килограма. Състезателите по хвърляне на копие мятали оръжията си към щит, закрепен на прът, докато галопирали на кон – обичайна военна практика, документирана от историка Ксенофон.

10олимпия-шлемове олимпийци

Състезанието с колесници с два или четири коня било изключително опасно и популярно. Само богатите можели да си позволят разходите по поддръжката на конете и колесниците. Те често си приписвали славата от победите, но по принцип наемали състезатели, които вместо тях се изправяли пред рисковете на надбягването.

Известно е, че римският император Нерон се е състезавал с колесница в Олимпия през 67 г. от н.е. Той участвал с впряг от десет коня, но бил изхърлен от колесницата си и не успял да финишира. Въпреки това бил обявен за победител с обяснението, че ако бил стигнал до края щял да спечели.

10олимпия-колонада наказани

* Върху тези постаменти са били издигани статуите на спортистите измамници

Споменахме, че спортистите полагали клетва за честност, с една дума – обещавали, че няма да приемат допинг. И естествено не приемали. Нечестните борци в онези времена ползвали зехтин и животински мазнини, с които обилно се мажели, за да избегнат хватката на противника си. Подкупването на съдиите или дори на други състезатели били друг похват, за който са намерени писмени доказателства. Онези, които били улавяни в измама, били публично бичувани и глобявани и срамът им бивал увековечаван в скулптури, наредени покрай пътеката, която водела към стадиона. Всеки уличен в измама трябвало лично да плати за изработката на позорящата го статуя и също така никога да не стъпва в Олимпия.

10олимпия-вход стадион

10олимпия-стадион

Стадионът е бил изключително голям за времето си, той побирал около петдесет хиляди зрители, а голяма част от тях лагерували в околностите, докато траели игрите.

Шедьовър в руините

10херакъл-дионис

 

“Хермес с детето Дионис“, се датира около 343 пр.н.е. Съхранява се в Археологическия музей в с. Древна Олимпия, Гърция. Изработена е от пароски мрамор. Тя е единствената оцеляла оригинална творба на Праксител. Намерена е край село Древна Олимпия, сред руините от древногръцкия град Олимпия, непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината и е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на Хера, където е намерена през 1877 година. Творението е повлияно от образа на гръцкия пътешественик Павзаний и има основен принос в сформирането на творческия стил на Праксител.

В Олимпия все още съществува и сграда, за която се твърди, че е била работилницата на Фидий и в нея е създадена статуята на Зевс. Всичко това е оцеляло, защото с приемането на християнството, ателието на скулптора било превърнато в църква.

10олимпия-ателие-фидий вътре

Краят на историята

През 394 г. сл. Хр. византийският император Теодосий I забранил игрите, тъй като в ерата на Християнството те били смятани за езически. Дотогава в тях вече участвали професионални спортисти, които се подготвяли цяла година и се състезавали за парични награди. Едно от седемте чудеса на света – храмът и статуята на Зевс от Фидий, храмът на Хера, свещените олтари били опожарени от Теодосий II, а след сто години земетресение и последвалото го наводнение, погребали всичко под дебел слой пръст и наноси. През 1766 г. археологът Ричард Чандлър преоткрива свещените места за света.

Сто години по-късно, завладян от обаянието на митичните Олимпийски игри в Гърция, барон Пиер де Кубертен решава да ги възроди. Роден на 1 януари 1863 г. в Париж, младият Кубертен се интересува силно от литература, педагогика и социология. Същевременно той е запален спортист – тренира бокс, гребане, фектовка и езда. На 24 годишна възраст решава, че не желае да гради военна или дипломатическа кариера, каквато е била традицията в семейството му, а иска да се посвети на педагогиката.

10пиер

От 1887 г. Кубертен става главен инициатор за създаването на училищни спортни дружества и за да предаде на спорта една черта на благородство и универсалност, възприема идеята за възобновяване на Олимпийските игри. На 25 ноември 1892 г. по време на заседание за отчитане резултатите на Съюза на френските спортни дружества, той за пръв път оповестява своята идея, която обаче е приета с неразбиране. Пиер дьо Кубертен не се обезкуражава и през 1894 г. по негова молба съюзът свиква всичките значителни спортни дружества в света на международен конгрес, за да се разискват правилата и регламентите, аматьоризмът и възстановяването на Олимпийските игри. Конгресът започва своята работа на 16 юни в Париж и заседава в продължение на 8 дни.

Заседанията се провеждат в големия амфитеатър на Сорбоната в присъствието на 2000 души. На 23 юни 1894 г. проектът за възстановяване на игрите, представен от Кубертен, се приема единодушно от представителите на 12 страни от Европа и Америка. В основата на Олимпийските игри обаче вече стоят новите принципи на универсалността и интернационалността, чужди на древните гърци, т. е. те стават достъпни за всички народи без разлика на верски, расови и политически убеждения. Конгресистите избират още Международен олимпийски комитет (МОК), на когото възлагат задачата да работи за развитието на Олимпийското движение. Основно задължение на този комитет става организирането на Игрите от I Олимпиада в Атина през 1896 г.

Кубертен става президент на МОК през 1896 г. и задържа този пост 29 години. През 1906 г. баронът предлага да се учреди конкурс по изящните изкуства, който да бъде включван в самата олимпийска програма по подобие на древна Елада. По време на Игрите от IV Олимпиада в Лондон, 1908 г., пенсилванският епископ завършва своята проповед с думите: “…най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш”. А в друга реч Кубертен добавя: “… тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш” – сентенция превърнала се в кредо на Олимпийските игри. Въпреки че не одобрява участието на жените в състезанията, Кубертен до край отстоява идеалите на Олимпизма, които обединяват спортистите и народите по света в мирно тържествуване и съревнование. Баронът умира в Женева през 1937 г., но остава завинаги в историята като човека, положил основите на съвременното Олимпийско движение.