Видовден се отбелязва на 15-ти юни. Празникът се свързва с наказанието и възмездието за всеки, който ги е заслужил с делата си. На Видовден се почитат светците Вартоломей, Елисей (Лисе) и сестра им Вида. Празникът се счита за деня, който е за предпазване от градушки и природни бедствия.  Може би сте чували израза „Ще дойде Видовден“, който се свързва със злините и природните бедствия, които ще поразят виновните.

Поверия и обичаи на Видовден

На този ден се изпълняват гадания и любовни ритуали.  Вечерта преди празника момичета се мият „видовенска“ вода, която се събира от росата на растенията. Смята се, че тази вода прави косите по-буйни и лицата стават по-красиви. След това момите отрязвали три стръка от растението шавар и ги наричали с имената на младежите, които харесвали. Вярвало се, че до края на годината ще се омъжат за този, чийто стрък е станал най-висок.

На 15-ти юни имен ден празнуват всички, които носят името Августин.

Поверието разказва, че Амос бил пастир в палестинския град Текоа. Той бил повикан от Бога за пророческо служение по времето на израилския цар Йеровоам и юдейския цар Озия. Но народът не се вслушал в предупрежденията на пророка, който възвестил наказание от Бога. Седма глава от книгата на пророка: „Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Йеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си“. И рече Амасия на Амос: „Ясновидецо, иди и се отстрани в земята Юдова! Там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил вече не пророкувай! Защото той е светиня царева и е царски дом“. Отговори Амос и рече на Амасия: „Аз не съм пророк и не съм син на пророк. Аз бях пастир и събирах диви смокви. Но Господ ме взе от овцете и ми рече: „Иди, пророкувай при Моя народ Израиля!“ Сега изслушай словото Господне! Ти казваш: „Не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков!“

Затова ето що казва Господ: „Жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си“ (Амос 7:10-17). Но вестителският жрец се обидил от тези думи и заедно със сина си нанесли побой на Амос и по-късно той починал от раните си. Това се случило през 8 век преди Христа.

В Сърбия

Радост Иванова

Много често срещаме сведения, според които Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. В областта Граово в навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекуват болни очи (Георгиева 1986:62). Аналогичен е и случаят у сърбите, където на Видовден се бере билката видовчица , която е посветена на св. Вид и има неговото име, и с нея лекуват болни очи (Српски митолошки речник 1970:65). Лечението на очите е добре известно и в областта на Сврлиг, където тази билка има различни названия: видова трава, видовка трава, виденова трава, видовача, видовданка.

Тук се различават два вида от тази трева: „мъжка“ (синя) и „женска“ (червена). „Потапят я във водата, най-често в чаша, и така я оставят на ведрина до сутринта, когато си измиват очите с нея, понеже вярват, че е особено лековита и прави добро на очите“ (Петрович 1992:278). Пак в тази област в някои села в чашата, където е видовата трева поставят още и ружа-трендафил. Смята се, че ако такава трева пренощува във вода на месечина, е особено лековита. Важно е между впрочем с тази вода да се измият „преди слънце“. Някъде с нея лекуват и добитъка (Петрович 1992:278).

Но ако този ден се е запазил като празник със свой оригинален облик, то е защото на Видовден през 1389 година се е състояла известната Косовска битка между войските на сръбския княз Лазар и турския султан Мурад. Известно е също така, че във войските на княз Лазар са били включени и български, влашки и босненски отряди (Кратка история на България 1983:104). Поради широкото участие в битката и поради ключовата й роля за съдбата на народите от Балканския полуостров, Видовден става особено популярен на Балканите, и по-специално сред сърбите. Неговата популярност се е запазила и в западните области на България, откъдето са били българските участници в битката (Георгиева 1986:63).

Неслучайно в културата на западните български покрайнини в недалечното минало Видовден започвал с изнасяне на поминални колачи (обредни хлябове) на оброчните места, но продължавал с общоградските събори в Брезник и Годеч с хора, игри и веселби. Днес се забелязва тенденция за възстановяване на тези Видовденски събори, с чиято уникалност особено се гордеят нашите малки западни градове.