Брането на гъби вече стартира, а голяма част от хората, които са изкушени от „гъбинга“ не са добре запознати с опасностите на това хоби. В страната ни има над сто вида диворастящи гъби. Преди да тръгнете да ги събирате обаче, е необходимо да знаете:

Кои са най-често срещаните силно отровни гъби в нашите гори и как да ги разпознавате?

Те са десетки, но най-често се отличават по това, че имат най-красивата окраска и с това подвеждат непросветените берачи. Още от детството си помним, че има една хубава, червена гъбка с бели точки, която многократно е била и рисувана от нас, когато изобразяваме полянка. Тази гъбка е смъртоносна, нарича се „Червена мухоморка“. Видите ли я – изобщо не  я докосвайте, но тя е безобидна в сравнение с царицата на  „смъртоносната колекция“, която може да лиши всекиго от живот.

18зелена

Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е силно отровна гъба. Тя е причинител на повечето смъртоносни отравяния, настъпили след консумиране на гъби.

Тя е от рода Amanita на семейство Amanitaceae. Възникнала е в Европа, но се е заселила на всички останали континенти без Антарктида. Среща се в почти всички видове гори. Обича тъмните и влажни места. Появява се в края на пролетта, при дъжд расте и през лятото до късна есен. Бялата форма на зелената мухоморка (A. phalloides var. alba) е идентична във всички белези с изключение на цвета.

Типични за плодното тяло са следните белези:

Маслинено зелена, зелена, зеленикава или жълта гугла, с диаметър достигащ 15 cm.

Бели пластинки и бял споров прашец.

Дълго, с торбесто пръстенче и оцветено бяло или слабо зеленикаво стъбло. Също така има набраздени люспици по дължината му. В началото е уголемено и достига височина 18 cm. Диаметърът му е от 1 до 3 cm. Щедра волва.

Съдържа два вида токсини: фалотоксини и аматоксини. Сред фалотоксините са фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин. От аматоксините съдържа аманитохемолизин, аманитин и др. Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин. Черният дроб и бъбреците се засягат най-много и често единственият начин да се избегне смъртта е трансплантация на черен дроб. Симптомите на отравяне настъпват след 6-24 часа. В повечето случаи необратимата вреда настъпва преди появата на симптоми.

Причина за повечето отравяния е липсата на опит при идентификацията на бели, ядливи печурки. Папа Климент VII (1523–1534) е починал след отравяне от зелената мухоморка. 

Бели мухоморки

Бялата мухоморка (Amanita virosa) е смятана за една от най-отровните гъби в природата. Расте в широколистни, предимно дъбови гори, с богати почви от юни до октомври. Счита се за изключително опасна тъй като се бърка лесно с бели ядливи печурки от неопитни гъбари. Много автори я приемат като бяла разновидност на зелената мухоморка.

Гуглата в младо състояние е полукълбеста до звънчевидна; развита е широко-дъговидна до плоска, тънкомесеста, 4-7 см в диаметър с гладък, заоблен ръб, чистобяла с жълтеникаво теме без остатъци от общото покривало. Във влажно време е лепкава, гола и гладка.

Пластинките са свободни, гъсти, въздебели, бели.

Пънчето е цилиндрично, високо 8-10 см; диаметър 1,2-1,5 см. Първоначално е с влакнеста сърцевина, по-късно кухо, бяло, по повърхността с фини влакна като люспици, в горния край с чисто бял кожест висящ пръстен, в основата задебелено като луковица. Обхванато е от бяло (в горната половина свободно) неправилно разкъсано калъфче.

Месото е бяло, с доста силна миризма на ряпа, с лютив вкус. По-добре не опитвайте! Ако ще пробвате, миниатюрно парченце сложено върху езика е напълно достатъчно, след което то се изплюва и устата се плакне обилно.

Споровият прах е бял.

 

Amanita_pantherina_060820wb

Пантерката, известна още като Петниста мухоморка (Amanita pantherina), е гъба, числяща се към групата на Мухоморките. Отровен двойник на ядливата Бисерна гъба (Amanita rubescens).

Шапката е с диаметър от 5 до 10 cm, първоначално – полусферична, в по-късен стадий – плоска, светлокафява, охрена до кафявочерна, с бели брадавичести остатъци от общото покривало.

Пластинките – бели до кремави, нагъсто разположени.

Пънчето – високо до 12 cm, с характерен висящ, неназъбен пръстен.

Месото – бяло, с неприятна миризма на ряпа.

Расте през цялото лято и есен в иглолистни, широколистни и смесени гори.

Гъбата съдържа Иботенова киселина – вещество, близко по свойства до атропина. От 30 минути до 3 часа след приема се появяват зрителни и говорни смущения, халюцинации, разширени зеници, еуфория, в по-тежки случаи – гърчове, придружени с коликообразни болки и разстройство. Пострадалият изпада в дълбок сън, като се събужда след период от 10 до 15 часа без ясен спомен за случилото се.

Първа помощ: На пострадалия се дава 1 г./кг. медицински въглен, остатъчното лечение е симптоматично. Смъртността не е висока, рядко остават трайни последствия като сънливост, лесна уморяемост и др.

Дяволска гъба, лъжлива манатарка

18дяволска

  • Гугла: С различен диаметър от 10 до 25 cm при развитата гъба. Цветът на кожицата е сивобелезникав до бледокафяв с жълто-зелен оттенък. Кожицата е леплива и не се отделя от плодното месо, което при разчупване става синьо, а при престояване на открито — черно. Гуглата отдолу е червена, а при ядливата манатарка е зеленикава.
  • Тръбички: Къси, незаловени за пънчето (при натискане посиняват), порите са жълто-червени.
  • Спори: Жълти
  • Споров прашец: Жълтозеленикав, до кафяв.
  • Пънче: Високо 5-12 cm и доста дебело (около 4-10 cm), с бухалковидна форма. В горната част е жълто, а в основата — сиво-жълто до кафяво (също при натиск и нараняване става синьо-зелено). По цялото пънче има карминеночервен мрежест рисунък. Гъбата се появява през лятото, расте и през есента в широколистните и иглолистни гори. Съдържа атропинови токсини, които поразяват храносмилателната система на човека. Дяволската гъба може да се сбърка с манатарка.

 Киселка – Горчива миризливка – отровен двойник на Пачия крак

обикновена киселка

Диаметърът на шапката е от 6-15 см. Изпъкнала при младите екземпляри, впоследствие се разперва, плоска до фуниевидна. Цветът й е охренокафяв до канеленокафяв. Суха и гладка е повърхността на гъбата, наподобяваща фино кадифе. Ръбът е силно подвит навътре, покрит с власинки, вълновиден и целокраен. Дебело, плътно и меко е месото. То е с жълтеникав цвят, като при нараняване се сменя в кафяв. Разположени нагъсто, дебели, разклонени и низбягващи по повърхността на пънчето са пластинките. Бледожълт е цветът им в началото, впоследствие става охренокафяв или тъмнокафяв при нараняване. Спорите са с елипсовидна форма. Гладки и жълтеникави, с размери 8-10 х 4-6 мк., обсипани от кафяв споров прашец. Пънчето е плътно и твърдо, с цилиндрична форма, като основата му е стеснена, размерите му са 4-5 х 1-3 см. Гладко и голо, възможно е и да е по-светло от цвета на шапката.

Вътрешността на гъбата е оранжева, за разлика от тази на пачия крак. Стъблото е гладко, без пластини. Расте винаги върху мъртва дървесина. Интересно свойство на тази гъба е биолуминесценцията – на тъмно се вижда как пластинките светят. Това се получава вследствие на химическата реакция между ензима луцифераза и съединението луциферин, водеща до излъчването на светлинни емисии. Сходен е с процеса на светене на светулките.

Горските поляни, широколистните и смесените гори, храсталаците край пътищата са местата, където може да бъде намерена този вид гъба. Среща се от началото на лятото до края на есента.

Отровата на киселката е белтъчен антиген. Дори и при медицинска намеса, отравянето с тази гъба може да ви доведе до смърт в резултат на бъбречна недостатъчност. Към момента не разполагаме с противоотрова за тази гъба.

 

Отровна галерина

 Отровна пънчушка – Hypholoma fasciculare

Тази красива гъба е много отровна, защото съдържа токсинът  Алфа аманитин (amanitin). Той уврежда чернодробните клетки заедно с бъбреците и централната нервна система и се намира в повечето отровни гъби.

Тези гъби виреят предимно от разлагаща се иглолистна дървесина. Класическа малка кафява гъба и може лесно да бъде объркана с ядливи гъби, като зимната припънка, с която изключително много си приличат. Препоръчваме да не берете такива гъби при никакви обстоятелства.

Сходни видове Особено внимание трябва да се обърне на познаването на тази опасна гъба. Може да се сбърка с много други гъби, които растат върху дървесина на кичури, сред които Обикновената пънчушка (Armillaria mellea), Неопръстенена пънчушка (Armillaria tabescens), други видове Armillaria, Кичуреста пънчушка (Kuehneromyces mutabilis), Зимна припънка (Flammulina velutipes), видове PholiotaGymnopilus и други.

Гъбата не се различава лесно и от други, подобни видове HypholomaHypholoma sublateritium (Горчива пънчушка) расте върху широколистна дървесина и за нея е характерна по-червеникава шапка, покрита с бледи, триъгълни лъспи, които лесно опадат. Hypholoma capnoides (Борова пънчушка) расте върху мъртва дървесина на иглолистни дървета и е със сиви ламели, при които отсъства жълтият оттенък.

Какви са симптомите при натравяне с гъби?

Признаците на отравяне са: повди­гане, виене на свят, парене и драще­не по гърлото, блясък в очите, студе­на пот, повръщане, слабост и сърце­биене. След това бъбреците преста­ват да работят, кожата пожълтява.

Какво още трябва да знаем?

Изучете добре белезите на ядливите гъби и подобните им отровни видове. Дори опитните гъбари събират обикновено само няколко вида ядливи гъби. Помнете също, че дори и най-пълните определители показват ограничен брой видове. Ако имате дори и най-малки съмнения за дадена гъба – не я събирайте!

Използвайте нож за събиране на гъбите, а не ги изскубвайте. Старайте се да не увреждате гъбните местообитания. Не унищожавайте гъбите, които не познавате. Вредни гъби няма и всяка гъба има своето място в природата. Гъбата, която сте унищожили днес, утре може да се окаже източник на лекарство срещу тежки заболявания.

Не събирайте редки видове гъби. Събирането на гъби е абсолютно забранено в резерватите, но може да бъде забранено или ограничено и в други защитени територии.

Събирайте само здрави, добре развити гъби. Старите гъби не са подходящи за консумация – оставете ги в природата, така те ще разпространят спорите си, осигурявайки развитието на популацията.

Никога не събирайте всички гъби в едно находище. Гъбите не са неизчерпаем природен ресурс и специалистите препоръчват поне 30% от плодните тела да бъдат оставени в природата, за да се осигури възпроизводството им.

Задължително след като се приберете, още веднъж проверете всяка събрана гъба и се уверете, че е ядлива. Консултирайте се с човек, който има по-добри познания от вашите.

Забравете народните вярвания, че потъмняването на сребро при допир, посиняването на месото, и прочие подобни, са признак, че дадена гъба е отровна. Твърденията, че щом една гъба е наядена от животни, е ядлива, е също крайно невярно.

Вижте най-често допусканите грешки от гъбари без опит, показани са ядливи гъби и техните двойници - ТУК