* Снимка: Стоянка Георгиева, Пазарджик

Днес в 13:07 ч. настъпи лятното сланцестоене, което бележи началото на астрономическото лято. По време на лятното слънцестоене денят е максимална продължителност. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 21-22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене.

По време на лятното слънцестоене Слънцето е на разстояние 153 029 029 km от Земята. Денят е с продължителност от 15 часа и 16 минути.

Този ден бележи началото на сезона лято и от следващото утро денят започва да намалява. За астрономите определено има по- интригуващи събития, отколкото слънцестоенето. Те се вълнуват от Слънцето, определено, но не по този начин, по който обикновените хора.

Край Старосел, древно тракийско култово селище, се извършват ритуали в честа на Майката Земя и нейния син – Богът Слънце. Освещава се храна, течности като вино, мед, зехтин и се отправят молитви за закрила и здраве. Еньовден също е част митологията на лятното слънцестоене. Според християнската традиция, това е рождения ден на Св. Йоан Кръстител. Билките, брани на този ден, могат да лекуват всякакви болести, защото в тях е съсредоточена най- много от живителната слънчева енергия.

В южното полукълбо денят днес е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно.