Сюжет за героичния Батак бе включен във втора част „Аз съм Българка!“ – Продължението на все по-успешно развиващия се Национален проект на младия габровски фотограф Радослав Първанов. Авторът отдавна има желанието да снима бунтовното място, но идеята му се избистря окончателно, след като преди година му попада информация за постъпката на ученичката от Пазарджик Ваня Пейчинова. Родената в Батак възпитаничка на Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ тогава избира по вълнуващ сърцето начин да почете подвига на героичните си прадеди и 140-годишнината от Априлското въстание.

01батак-ваня2

Ваня изважда от стария скрин едно уникално и много пазено фамилно наследство – 120-годишната моминска носия на своята прапрабаба, облича я и така пременена отива на училище в деня на Светите Баташки мъченици – 17 май. С този свой акт на приемственост младата батачанка изразява преклонението си пред саможертвата на своите предци и същевременно провокира интереса на съучениците си към няколко теми: за героичен Батак от Април 1876-та, за приемствеността в традициите и как всеки може да избере своя начин да покаже родовата памет в действие.

Радослав се свързва с Ваня и идеята да се случи сюжетът „Батак“ с нейно участие е обсъдена с подробности. Тази година в средата на април идва ред на снимките в бунтовното родопско градче, за които авторът на проекта отделя два снимачни дни. С пристигането си фотографът е посрещнат от облечената в носията Ваня и нейната майка, която се оказва директор на Историческия музей в Батак. За да усети сам атмосферата на страшните събития отпреди 142 години, двете го развеждат в музейните зали, представяйки му с емоционален разказ въстанието и саможертвата на батачани.

Живият разказ на една жена, познаваща до най-малки подробности героичното минало на своя град и една млада, красива и горда единадесетокласничка, която в паузите допълва думите на своята майка с още факти, поразяват госта. Затрогващ съвременен пример за родова памет и приемственост, които фотографът е заложил като основно послание на проекта си и които вижда неподправени в действие! Именно този емоционален разказ е в основата на личните Възпоминания за Батак на Радослав, които той запечатва чрез фотообектива си и впоследствие споделя на своя сайт с вълнуваща изповед на близко доскоснал се до патриотичната тема българин.

01батак-ваня1

След първата серия от снимки в експозициите на Исторически музей – Батак и в прекрасната Балинова къща, показваща живота и бита на батачани, следва посещение в едно от най-сакралните места в българската история – в построената преди повече от два века каменна църква „Света Неделя“ (1813 г.), свидетел на жестокото Баташко клане от Април 1876 година. Местните казват, че през малката ѝ, съвсем ниска врата, влизаш наведен, прекланяйки се пред Светите Баташки мъченици, и излизаш с гордо вдигната глава от храма на българската свобода. За младия габровец тези думи се оказват абсолютна истина. Тук за сюжета на „Аз съм Българка!“ – Продължението Радослав снима емоционално най-трудните, но и най-докосващи кадри.

В Батак няма българско семейство, което да не е дало жертва в това страшно клане, а цели родове са затрити в няколкото дни на фанатична разправа с непокорното село. Разказът за саможертвата на батачани става все по-вълнуващ , а чрез него авторът на „Аз съм Българка!“ осъзнава, че мъката на днешните техни потомци е и гордост! Че те няма да забравят никога, няма да простят и ще пазят историята и всичко наследено за бъдещето. За да се помни и знае колко голяма е цената на свободата – това, което не се получава даром. Силно впечатлен от чутото и видяното, Радослав заснема в църквата следващите кадри от сюжета на проекта с участието на красивата Ваня. В една от паузите между снимките ѝ задава въпрос: след като е израснала в Батак и е минавала хиляди пъти покрай църквата, след като почти целият ѝ живот е свързан с музея, където е работното място на нейната майка – какво чувства?! Девойката отговаря лаконично и без за миг да се замисля: „Аз съм горда! Изпитвам гордост и уважение към моите предци!“.

01батак

Точно на хълма, под паметника „Априлци“ в Батак се извисява кръст, който гледа право към центъра на града, където е и църквата. Този кръст е огромен и е построен като дарение от едно поколение батачани. Фотографът е силно впечатлен от факта, че цял Батак е осеян с дарения на много хора. Прекрасна традиция, която дава впечатляващ пример на родолюбие, признателност и обществен ангажимент. Местните се организират по набори и даряват нещо на родното си място: набор 1958, набор 1948… все поколения, дарили през годините общественополезни сгради и съоръжения, духовни средища, паметници и предмети, правещи Батак храм на българското. Над 15 параклиса са построени в околността на града, все на символични за батачани места.

Авторът не пропуска да заснеме с дрон панорамата на града и куп любопитни места в цял Батак. Вторият ден е посветен на снимки край язовир „Батак“ и красивата природа на този край. Невероятните природни гледки, съчетани с героичната история на родопското градче, успяват да създадат най-силния до момента правен сюжет в проекта „Аз съм Българка!“ – „Батак“. По време на снимките се срещат с много хора, цели групи разпитват върху какво се работи, снимат се с Ваня, любопитстват за предстоящото в популярния национален проект, чиято представителна изложба вече цяла година получава покани от различни градове в страната.

Всеки българин дължи дълбок поклон пред Батак и батачани, категоричен е Радослав Първанов. Днес жителите на Батак изразяват своето преклонение към избитите от поробителя свои предци с мълчаливо шествие в целия град и паметните места на Април 1876 година. Патриоти от цялата страна идват в този ден тук да подкрепят батачани и да покажат, че народът ни винаги ще пази паметта за Светите Баташки мъченици и тяхната саможертва в името на свободата.

 

Повече за снимките на сюжета „Батак“ от Национален проект „Аз съм Българка!“ можете да прочетете ТУК: www.parvanov.org/single-post/batak-v-produljenieto

 

За Национален проект „Аз съм Българка!“ и неговия автор Радослав Първанов

Единственият по рода си у нас фотопроект, на който работещият студент е автор и продуцент, започва в края на 2014 година като една фотосесия в Старинния Пловдив, а неговият първи фолклорен модел е красива 17-годишна пловдивчанка в автентична българска носия. Българка с главна буква е всяка една от 20-те красиви българки, към които Радослав впоследствие отправя поканата си да станат участнички в неговия Национален проект „Аз съм Българка!“. Всички те са с изявена родолюбива нагласа и имат пряко отношение към българския фолклор и традиции като танцьорки или певици във фолклорни състави, бродират български шевици или участват в исторически възстановки. Кадрите младият фотограф заснема през цялата 2016 година и представя в началото на май миналата година с фотоизложба и филм. Веднага след това получава покана по повод 140-годишнината от Шипченската епопея проектът да гостува с 20-дневна експозиция в сградата на Народното събрание на Република България. Поради големия интерес към идеята му, представителната изложба е последвана и от съпътстваща, в която  включва неизползвани кадри от сюжетите. Красиви български момичета в народни носии, заснети на знакови за родната история и култура места са идеята на проекта, който цели да покаже на света в цветни фотоси красотата и духовността на българската девойка.

Своя фотопроект Радослав Първанов е посветил на 140-годишнината от Освобождението на България. От презентацията си точно преди година на 13 май 2017 г., до момента изложбата е експонирана с времетраене от 20 дни до 2 месеца в ресторант „МоМа” – София, Народно събрание на Република България, ДКИ КЦ „Двореца” – Балчик, „Жив музей” – Копривщица, Търговски център – Габрово, музей „Старото школо” – Трявна, Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора, Икономовата къща – Дряново и продължава да получава покани за гостуване от различни места в страната като Бургас, Созопол, Варна, Велико Търново и други, а също и от чужбина – Милано и далечен Шанхай. Това мотивира автора ѝ от началото на 2018 година да пристъпи към заснемане на втора част на проекта си, озаглавена „Аз съм Българка!“ – Продължението.