Призрачна рицарска мантия се появи на снимка, правена в храма Свети Димитър в Паталеница. Храмът не е действащ, но винаги е отворен за посетители, тъй като е паметник на културата. По традиция два пъти годишно там провеждат своите събори рицарите и дамите от Командерия „Св.Св. Константин и Елена“ в Пазарджик, към Ордена на рицарите тамплиери от Йерусалим.

01мантия3

За любителска снимка преди началото на събитието застанали трима души, а след като всичко приключило и разгледали кадрите, останали поразени. В ляво на фотографията висяла рицарска мантия. Първоначално решили, че тя е била преметната на пейката, но при внимателно вглеждане става ясно, че мантията виси като на закачалка. Тримата участници във фотосесията са категорични, че по време на снимките на това място не е имало друг човек. Как и какво е предизвикало появата на призрачната мантия, засега си остава загадка.

Жената, която се грижи за църквата обаче разказва, че това не е първата загадка, която Свети Димитър поднася на своите посетители. Преди броени дни храмът бил посетен от жена, която твърдяла, че усеща силно енергийните места. Когато влязла вътре тя посочила няколко точки, които излъчвали особено силна положителна енергия. Когато се доближила до единствения прозорец на храма, той започнал да вибрира по необясними за посетителката причини.

Родопското село Паталеница се намира на 18 км югозападно от Пазарджик в северните склонове на родопския рид Каркария. Изграждането и историята на църквата „Св.Димитър”са тясно свързани с историята на Баткун и Паталеница, които в миналото са били две различни села, а сега са обединени под името Паталеница. Едно от предположенията е, че храмът е построен да обслужва Баткунската крепост и селищата около нея. До 1956г храмът е бил действащ, а след това затворен за археологически проучвания. Пръв я изследва Кръстъо Митяев. И в наши дни е запазен споменът от разкриването й.

Легендата гласи, че когато турците настъпвали по тези места, с всеобщи усилия местните хора я потрупали с пръст, така била запазена и в последствие забравена поради дългогодишното робство. След случайното й разкриване, населението я разравя и възстановява. Първоначално е била наречена „Св. Куртулещица”/куртолисала се, спасила се/или заради намерена мраморна плоча с надпис:”Направи се от Григорий Куркуа протосватарий и дукс на Пловдив, 1090г.”

По- късно църквата привлича внимание и след проучването й се установява, че е строена ХІ-ХІІ век. Божията обител бива боядисвана и рисувана неколкократно. Атанас Божков пръв разкрива красивите стенописи под няколко пласта мазилка. Могат да се видят части от около 70 библейски сцени и фигури, които удивяват със своята оригиналност, цветове и форма: сестрата на Лазар от „Възкресението на Лазар”, ”Възнесение Христово”,”Преображение Христово”,”Свети Георги” и неизвестни светци и фрагменти. Църквата е малка, кръстокуполна, без камбанария и с достроено по -късно на западната страна удължение, изградена от камък, тухла и бигор.