Положителна равносметка за доверието към премиера Борисов и електоралните позиции на ГЕРБ в края на българското председателство на Съвета на ЕС, показва регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч. Успоредно с това, нарастващата активност от страна на опозицията, проблемите в социалната сфера  и периодично изострящите се вътрешно-коалиционни противоречия, очертават някои  симптоматични промени в общественото мнение, които по всяка вероятност ще търсят своето развитие в есенния политически сезон.

Електоралните нагласи за евентуален парламентарен вот се запазват без съществени промени. ГЕРБ постига ръст от 1.5% спрямо март и остава първа политическа сила (24.5%), следвана от БСП (20.1%). Обединените патриоти отбелязват лек спад (до 5.0%) и почти се изравняват с ДПС (4.9%). С 2.2% подкрепа Воля е под 4%-та бариера. Със същата начална подкрепа от 2.2% стартира новосъздаденото обединение Демократична България. Делът на нежелаещите да гласуват нараства до 34.6%, а 6.1% търсят друга политическа сила. Високият дял на хората, усещащи се непредставени от настоящите парламентарни партии, показва, че въпреки неуспешните опити от последните години, все още има потенциал за нови политически субекти.

03алфа

Президентът продължава да е политикът с най-висок рейтинг в държавата (54%), но в сравнение с март губи 5 процентни пункта. Отливът на подкрепа не се отразява на негативните мнения, които се запазват около 10 на сто, но се увеличава делът на колебаещите се в преценката за неговата дейност.

Сред партийните лидери Б.Борисов запазва най-високо доверие (37.2%, ръст  от 1.6%), следван от Красимир Каракачанов (25.2%) и Корнелия Нинова (23.3%). Както най-рейтинговият министър на Обединени патриоти, обаче, така и лидерът на БСП, губят популярност в сравнение с месец март. Традиционно ниският рейтинг на В.Сидеров спада с още 2%. Единственият от националистите, който бележи ръст – и като министър, и като партиен лидер – е Валери Симеонов (16.4% – ръст от 5 на сто).  Сумарно взето обаче разногласията вътре между националистите, както и с големия коалиционен партньор, водят до отстъпление в електоралните им позиции.

Правителството запазва привържениците си практически без промяна (20% одобрение). Успешният край на Европредседателството намалява критиците му с 2 на сто, но общественият отзвук след бягствата на затворници и убийството на един от тях, катастрофата с военния хеликоптер и протестите на майки на деца с увреждания, му костват и 1% спад на привърженици. Подкрепата за кабинета се разколебава и от липсата на сериозни промени и резултати в базови за социалната инфраструктура сектори като здравеопазване, образование, правосъдие, сигурност. Конюнктурните решения неутрализират моментните напрежения, но оценките за работата именно в тези направления изпъкват с високата си критичност.

Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева са тримата министри с най-висок рейтинг. През юни външният министър измества от тройката военния, който заради ръста на негативните мнения след трагичния инцидент край Пловдив, минава на пета позиция. Подкрепата от майките на деца с увреждания за Бисер Петков води до леко подобряване на неговите позиции. Другата значителна промяна през юни е с негативен знак. Сериозен спад е налице при вътрешния министър Валентин Радев, въпреки че проучването е провеждано на терен преди вота на недоверие.

Няма промяна в отношението към основните държавни институции. Имайки предвид дългогодишния устойчиво нисък рейтинг на Народното събрание, си струва да се отбележи първият слаб ръст в одобрението му от  началото на мандата, както и повишеното одобрение за Председателя на парламента Цвета Караянчева (което достига 24%).  Главен прокурор, съд и полиция остават с критично ниски нива на доверие.

Периодът март-юни беше наситен с интензивни политически събития, фокусирали медийното и обществено внимание както със значимостта си, така и с конфликтния си потенциал. Влиянието им намира отражение в динамиката на подкрепата за политическите партии и лидери, но и в оценките на общественото мнение за всяко едно от тях:

Европейската перспектива за Западните Балкани и срещата на върха в София са сред най-високо оценяваните събития през последните месеци (55%). Мнозинството от българите (54%) са убедени, че регионът ни ще бъде по-стабилен и сигурен, ако ЕС има решаващо влияние в него. Като резултат, второ поредно тримесечие одобрението за ЕС не слиза под едни от най-високите регистрирани стойности (60%)