Момчето, което спаси теснолинейката завърши образованието си с магистратура за нея. Това се случи през седмицата, а новината съобщи Критиан Ваклинов в своя фейсбук профил. „Не съм фен на тия хвалби, ама и аз да си кажа – не заради оценката, а заради темата – днес отлично защитих магистърската си теза на тема „Социално-икономически ефект от осъществяването на пътническите превози по теснопътната жп линия Септември-Добринище“… един логичен и естествен завършек на образованието ми и важен труд, представящ 6-годишната работа, изпълваща ежедневието ми. Благодарност към научния ми ръководител проф. д-р Христина Николова!“

Във вчерашния ден той отново беше в малкото влакче, след като бе обявено, че теснолинейката ще превозва пътници желаещи да присъстват на празника на Велинград, който тази година съвпадна с християнския празник отбелязващ деня на Света Неделя.

Как започна всичко?

След като написал подробно писмо до премиера Пламен Орешарски през 2013 г. срещу спирането на част от влаковете по маршрута Добринище – Септември, изпълнителната власт в лицето на БДЖ се задействала и пуснала допълнителни композиции по част от дестинацията.

Линията е известна като теснолинейката, защото разстоянието между релсите е по-малко от обичайното (760 мм при „нормално“ 1435 мм). Маршрутът се вие сред живописни местности, край населени места, до които, особено през зимата, няма друг транспорт, но също и през градове като Якоруда, Разлог, Банско и Велинград. Една от гарите (при село Аврамово) е най-високо разположената на Балканите – на 1267 метра надморска височина.

По тази линия от общо 125 км композициите се движат от 1945 г. без прекъсване, но постепенно в последните години броят им намалява. Особено драматично станало положението в края на 2011 г., когато бил спрян вечерният влак от Добринище към Септември, с който много от хората, работещи и учещи в Банско и Разлог, се прибирали по домовете си.

Как теснолинейката се превърна в мисия за Кристиан?

„Когато бях малък татков ме водеше на жп-гарата, за да ми показва влаковете. Особено бях впечатлен от малкото влакче, което по онова време пътуваше от Варвара до Пазарджик“ – разказа преди време за PZdnes Кристиан Ваклинов.  Има и „кръвна“ връзка с влака, доколкото прадядо му е работил по първия участък при построяването й през 1921-1923 г. А освен това, както сам описва – „множеството пътувания, които съм оставил зад гърба си, ми показаха хората, които обитават този влак и живеят с него. Много бедни, забравени от времето, но духовити, чисти, гостоприемни и искрени хора. Чух молбата им – искаме вечерният влак отново да се движи, за да се прибираме от работа, а не да спим по гарите. Това ме трогна, влезе ми под кожата“.

По думите му мнозина от хората, живеещи в селата и градовете Аврамово, Черна Места, Смолево, Якоруда, Бабяк, Юруково, Дагоново, Белица, Краище, Баня и други, работещи в Разлог и Банско – където има много повече работа и професионални гимназии“ след спирането на вечерния влак са напуснали работата си. Стачките, блокирането на пътищата и протестите през 2012 г. не дали резултат. Не помогнали и писмата, предложенията, препоръките, жалбите, които Ваклинов писал оттогава  (включително до двама директори на БДЖ и НКЖИ, отделно до „Пътнически превози“), докато не дошла 2013 г. и не се обърнал лично към премиера Орешарски. След намесата му от средата на декември през делничните дни от Добринище в седем без пет вечерта вече тръгва влак до Якоруда (39 км).

Ваклинов убедил Пламен Орешарски с подробно писмо от края на май, в което направил анализ на натовареността, както и анкета със 121 пътници – местни и туристи. Освен това разказал, че „не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз“.

Вече пет години Кристиан Ваклинов и приятелят му Ивайло Механджиев доброволно се борят за опазване на последната теснолинейка в България, свързваща Горнотракийската низина с Родопите, Рила и Пирин. Хората оцениха това, което правят и така тяхната борба се превърна в обществена кауза, която днес интересува хиляди.

Неотдавна само и единствено с доброволен труд и дарения на гара Цепина бе открит Музей на теснолинейката. Заслугата е изцяло на Кристиан и неговите съмишленици. В сайта „За теснолинейката“ ще откриете пълното разписание на влакчетата по малката железница, а да се повозите на тях е истинско приключение. От тази година има и бюфет – вагон, а пак по инициатива на Кристиан бяха върнати старите имена на влаковете, които носят имена на местности и населени места от пътя на теснолинейката.