Триумфът на френския национален отбор по футбол на Световното първенство бе подобаващо отбелязан от привържениците на тима, които гледаха финала на World cup в курорта. Подкрепата за петлите се дължи на няколко семейства французи, които от години отмарят там и бяха щастливи от развоя на събитията на стадион „Лужники“ в Москва.

16купа-футбол

Макар хърватският отбор също да имаше своята мощна подкрепа, крайният резултат доведе до груповото изпълнение на „Марсилеза“-та и множество наздравици. На пръв поглед спорния резултат от 4:2 в полза на французите, е напълно очакван край за феновете на петлите, защото това е вторият път в историята на световния футбол, в който те гордо понасят купата на най-добрите.

Френският национален отбор извойва своята победа, подчерта един от французите, като припомни, че момчетата на Дидие Дешан, не са стигали до продължения и изпълнения на дузпи в предходните фази на шампионата, за разлика от много други отбори, които изцяло разчитаха на своя късмет, за да се доберат до следващата стъпка към победата. Гризман и Мбапе са всеобщите любимци на французите, а също и на президентката на Хърватия, която също ги прегърна по време на церемонията.

Спорната дузпа не бе коментирана от френските граждани, които верни на републиканските си възгледи заявиха, че „щом съдията е отредил така, значи е така“. Безспорно в отбора на Хърватия също има много таланти, но те не успяха да се разгърнат подобаващо, което се отрази и на крайния изход от двубоя.

Песни на Висоцки пък бяха слушани в чест на домакините на първенството – Русия, а и да не забравяме, че половинката на най-известния руски бард е французойката Марина Влади.

Марсилеза

Оригиналното име на националния химн на Франция е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l’Armée du Rhin) и е посветена на рейнската армия (Armée du Rhin), една от основните революционни армии на военния театър в Рейланд от 1791 до 1795 г. Песента прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, отиващи на фронта, и оттам произлиза и името ѝ. Има такъв успех по времето на Френската революция, че на 14 юли 1795 г. Конвентът я провъзгласява за национален химн.

Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Хектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г.