Около 50 млн. лева годишно са приходите от езотеричен туризъм у нас, който все повече се популяризира напоследък. Това обясни директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов пред „Монитор“. Става дума за около 250 000 пътувания годишно с такава насоченост.

При това древните светилища се посещават не само от българи, а и от чужденци. Руснаци, испанци и италианци са сред най-големите фенове на мистичните центрове, в които още в древността се събирали траките, а по-късно покръстените българи.

Още от векове насам се знае, че църквите са строени върху древни светилища, а местата за където древните измолвали благодат от божествата си, били избирани прецизно от жреците им. Дори и да не ни се вярва, там енергията е съвсем различна. Тонизираща и зареждаща. Сега все повече хора твърдят, че усещат това.

20скумсале1

Нашата област е изпъстрена с такива места. Най-известното е Скумсале край Стрелча. Огромният комплекс има какво да предложи, както на учените, така и на мистично настроените хора. Не случайно все повече посетители се стремят към разгадаването на мегалитните ребуси и скални конструкции правени сякаш от великани.

Светилищен комплекс Скумсале представлява тракийски култов градеж в района между Панагюрище и Стрелча. Смята се, че хора са обитавали района през периода 4 век пр. Хр. – 2 век след Христа. Интерес за учените представлява северната му част, където се намира поляна, заобиколена от жервеници, тронове и други изкуствено обработени скални обекти. Комплексът е дълъг около 2 км и широк около 800 м. Има изградени маси с пейки, тоалетни и беседки за туристите. Още за Скумсале - ТУК

Характерно за Скумсале и околните му местности Кулата и Качулата е това, че всеки тръгва уж по утъпкани маршрути, но по неведом начин попада в собствен коловоз, който го отвежда до съвсем нови и невидени от останалите посетители места. Посветени разказват, че там пространството и времето не работят по познатия ни начин, а има и хора, които са сигурни, че след разходката вече знаят, за какво са служили в древността вдълбаните и побити камъни.

Че мястото е мистично и енергийно заредено – няма съмнение, не случайно то се проучва и от археолози, които с течение на времето, може би ще обосноват научно предназначението на древните скали, но до тогава ще трябва да продължим да гадаем.

В околностите на Огняново пък е древната столица Бесапара. Там проучвания ще се правят в необозримо бъдеще, но светилищата в този район са повече от десет.  До днес са запазени основите на сградите, паметни плочи и архитектурни елементи от тракийската и римската архитектура. Предполага се, че е главният град на областта Бесика, населявана от тракийското племе беси. Засега Бесапара е само локализиран и тук не са провеждани мащабни археологически проучвания.

20бесапара

Мегалитни светилища има почти на всеки планински връх в областта и колкото по-рано тези места станат известни, толкова по-бързо околните селища могат да започнат да печелят от любопитството на туристите. Едно от тези села е Равногор, който може да представи пълна палитра от светилища, като се тръгне от мегалитите, премине се през тракийските гробници и се стигне до днешните параклиси и храмове.

Необичайно, но и много интересно мистично място е местността Въртян камен над Брацигово. За него можете да прочетете – ТУК

Край Велинград също има подобно място и то се намира на връх Острец. 

Острец е връх в Северозападните Родопи край Велинград. Затваря от запад Чепинската котловина и се явява най-високата точка между ридовете Алабак и Сюткя. От върха се откриват гледки към планините Пирин, Рила, Родопите и Чепинската котловина. Върхът има две кулминации — Малък и Голям Острец.

Върху западната кулминация на върха, ориентирана в посока югоизток-северозапад, е открито тракийско светилище при разкопки, ръководени от проф. Диана Гергова през 2009 г. Преди това несистематични сондажни проучвания са правени през 1989 г. от ст.н.с. Мечислав Домарадски. Светилището е било обект и на иманярска дейност.

При разкопките през 2009 г. са открити фрагменти от култова керамика, предмети и накити на тракийското племе беси. Намерен железен жезъл, завършващ с две змийски глави и с дръжка с канелирана украса, подсказва връзката на светилището с бог Дионис, наричан още Сабазий. Сред накитите са открити бронзови фибули от ранножелязната епоха (8-7 в. пр. Хр.), глинени магически предмети, фрагменти от капаци на преносими глинени олтари, сребърна тетрадрахма от I в. пр. Хр., монети от времето на Констанций II, на Констанций Гал, Валентиниан I, Валент, Теодосий I, както и неопроделяеми монети от края на 4 — началото на 5 в.

Да не забравяме, че все още не е открит и древният жречески център, известен като светилището на Дионисий, където предсказали на Александър Велики, че ще завладее Сирия. Преди години то бе търсено в околностите на Пещера, но би могло да се намира в близост и до Батак, както и по протежение на целите Западни Родопи, които попадат в нашата област. 

Според Херодот „старо светилище с оракул съществувало и на „най-високата планина” (т. е. Родопите). Негови владетели били траките сатри, а гадатели – бесите, един клон от сатрите, там жрица предсказвала както в Делфи. За светилището римският писател Светоний съобщава, че когато Октавиан, баща на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над хълма на светилището чак до небено – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принесъл жертва на същия олтар.

Правен е опит да се открие мястото на светилището от историци и археолози на БАН, но за съжаление работата не е довършена поради смъртта на Мечислав Домарадски – директор на Археологическия отдел на БАН. Домарадски направи оглед на района на Велинград и по-специално на вр. Острец и стария път от с. Баните (сегашния квартал Чепино на Велинград) през Сютка към Доспат. Резултатите от проучванията му на вр. Острец са публикувани в сборника „Славиеви гори”, Том І, Исторически музей – Пазарджик, 1994 г.

Неуспешните опити да бъде открито централното светилище на Дионис са свързани с неотчитането на факта, че то се обслужва от бесите. От историческия опит е известно, че най-простите решения работят най-добре. Логично е да се предположи, че централното светилище би трябвало да бъде разположено на територията, обитавана от хората и жреците, които го обслужват, т. е. на територията на бесите.

Но къде е територията на бесите? 

Ето какво пише археологът Андрей Меламед в статията си „За археологията на с. Нова махала, община Батак: „… Сатрите, доколкото ни е известно, още не са били покорени от никого; само те от траките са запазили свободата си до ден днешен, понеже живеят по високите планини, покрити с разнообразни гори и сняг и са войнствени…, като прорицатели на светилището служат бесите, едно племе от сатрите…”

Херодот (V в. пр. н. е.) споменава племето беси. Най-вероятно то е населявало и части от Родопите. За това съществуват разнообразни доказателства. В прочутата си „География” Страбон (64 г. пр. н. е. – 21 г. от н. е.) описва племената по поречието на р. Марица: „При Хебър живеят корпилите, по-нагоре брените и най-накрая – бесите. Чак до последните реката (т. е. горното течение на Марица) е плавателна. Всички тия племена са разбойнически, а най-вече бесите.“ За тях продължават да пишат до късната античност. И всички извори насочват все към територията, която сега проучваме. Например, една от 14-те стратегии на провинция Тракия от Римската империя се наричала Бесика.

Всичко това ни кара да приемем, че районът, който ни интересува, а в частност и земите на днешното село Нова махала, в древността е бил населен от тракийското племе беси.”

Горна Бесапара е в района на с. Баткун (от 1956 г. квартал на с. Паталеница), а Долна Бесапара е в района на с. Синитево. Последните археологически проучвания на с. Синитево потвърждават това. Древната крепост Баткунион се е считала втора по значение след Цепина през средновековието. В района на с. Баткун и с. Синитево са известните Бесапарски хълмове. Те сякаш са продължение на Северните склонове на Родопите. Горна Бесапара (в района на с. Баткун) е разположена между Бесапарските хълмове и Северния склон на Родопите, а крепостта Баткун (Баткунион) е на Северния склон на Родопите.

От посоченото по-горе и със сравняването на други исторически сведения може приблизително да се посочат границите на територията, населявана от бесите. Тя започва в Тракийското поле между Пловдив и Пазарджик, включва районите на Костенец, Белово, Сърница, Доспатската низина, района на Брацигово. Това е всъщност районът на Северозападните Родопи и част от Тракийската низина (поречието на р. Марица между Пазарджик и Пловдив). Сърцето на този район е връх Сютка, който е най-високия в Западните Родопи.

При подготовката на книгата си „Географико- историко- статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза” (фототипно издание с коментар, изд. на Отечествения фронт, 1973 г.) Ст. Захариев е разговарял с много местни хора, чул е много местни предания. Той правилно се насочва за района на светилището. Само че най-високият връх тук е Сютка. А до него има една местност, която се нарича „Мантарица”. Днес това е резерватът „Мантарица”, който е под егидата на ЮНЕСКО. Всеки знае значението на думата „тера” – земя. А „мант” – прорицател (например хиромантия – прорицаване, гадаене по ръка – от хиро – ръка и мант – гадаене). Възниква въпросът от кога е това наименование на местността? 

През 45 г. от н. е. Родопите стават част от Римската империя. През следващите няколко века част от местните тракийски топонимни наименования се превеждат на латински, за да бъдат разбираеми за римляните. Най-вероятно тогава са се появили названия като Мантарица, Дженевра, Ремово и други, които са местности в Западните Родопи. 

20дженевра

И до днес иманяри преброждат планините, за да търсят мистични съкровища. Вероятно и намират по нещичко, скрито от предците ни преди време на битка или при внезапно нападение от враждебни племена. Но ние никога няма да научим това, защото голяма част от „находките“ потъват в нечии колекции, без значение дали в страната или зад граница. В интерес на държавата е да развива този вид туризъм, който би могъл да осигури приходи на хората в затънтените планински райони, където работа без друго не се намира.

В съчетание с природните условия и безкрайните легенди, биха могли да се появят хотелчета и атракциони, които целогодишно да бъдат желано от посетителите място.