Станала си като световидна гълъбица със златни криле 

и си полетяла към небесната висота, Христино честна:
затова честваме твоя светъл празник,
покланяйки се с вяра на честните ти мощи,
източващи за всички божествено изцеление на душите и телата.

На днешния ден Православната църква почита Света великомъченица Христина. Тя се родила през III в. в богато и известно семейство. Баща ѝ Урбан бил управител на град Тир. Той бил известен с жестокостта си. Малката Христина още в ранните си години познала и обикнала Бога, своя Създател. Когато станала на 11 години, се открила необикновената ѝ красота. За да я запази от човешки погледи, баща и Урбан направил за нея стая във висока кула. Там той поставил златни и сребърни изображения на своите езически богове, като ѝ заповядал ежедневно да им пали тамян и да им се кланя.

От кулата Христина гледала все на Изток, към небесните висоти и се молела на живеещия в небесата истинен Бог да ѝ се открие. Когато прекарала достатъчно дни в пост и молитва, ѝ се явил ангел Господен. Той я осенил с кръстното знамение и казал, че в името на Единния Бог тя ще бъде жестоко изтезавана от трима мъчители, но Създателят винаги ще я укрепва и ще ѝ помага. Тогава Христина счупила на парчета сребърните и златните идоли на баща си и ги изхвърлила през прозореца, а предречените мъчения не закъснели. Когато научил какво е направила, баща ѝ умопомрачен от ярост и злоба, подложил девицата на жестоки изтезания.

Младата мъченица с непоколебима твърдост изтърпяла всичко. Баща ѝ разпоредил да хвърлят в тъмница измъчената Христина, но починал внезапно. Следващите управители Дион и Юлиян продължавали я да мъчат. Най-накрая Юлиян заповядал да накажат Христина със смърт. Тогава тя била прободена с железни копия от войниците и предала своята честна и свята душа в ръцете на своя Господ.

На този ден се чества и паметта на светите страдалци, руските князе Борис (Роман) и Глеб (Давид)  и на преподобни Поликарп, архимандрит Печерски, починал в 1182 година.