Президентът Румен Радев днес наложи вето върху двата лобистки текста от преходните разпоредби на закона за приватизацията, вкарани извънредно и скоростно гласувани в рамките на една седмица в парламента преди няколко дни. Половин час след като държавният глава обяви, че връща закона, пресцентърът на парламентарната група на ГЕРБ разпространи кратко съобщение, че лидерът на партията Бойко Борисов е „разпоредил“ на депутатите от групата да бъде изработена и внесена нова поправка в приватизационния закон. Поправката вече е готова и ще бъде представена от председателя на правната комисия към Народното събрание Данаил Кирилов на брифинг в 14 часа.

„Целта на новите предложения е да отпаднат всички съмнения за лобизъм в полза на една или друга страна. Новите текстове трябва категорично да предвидят забрани за разпростиране на действието спрямо заварени приватизационни договори“, пише в посланието на ГЕРБ.

Спорните промени, които предизвикаха публичен скандал през последната седмица, бяха гласувани окончателно на 18 юли, след като бяха внесени непрозрачно и по сложна схема – официалните вносители са депутати от „Обединени патриоти“, които се отказаха от тях, а подкрепата дойде от ГЕРБ и ДПС. С промените се опрощават неустойките за неизпълнени задължения по приватизационни договори, ако са минали пет години от сключването им. Изрично е записано, че амнистията важи и за заварени приватизационни договори, ако в първите пет години след приватизацията нямат непогасени плащания за неустойки. Тази конструкция облагодетелства шепа едри приватизатори, сред които собствениците на Български морски флот братята Кирил и Георги Домусчиеви и др.

В мотивите на президента се сочи, че спорните два текста на §3 и §4 засягат правила, създадени да гарантират обществения интерес, който включва и възможността неустойките по приватизационните договори да се използват за държавната пенсионна система и за общинските бюджети. Извън това промените се отклоняват от основната същност на чл. 32, ал. 5 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), която ограничава възможността да се правят промени във вече сключени договори, защото общественият интерес налага с договорите да се поемат действително изпълними задължения. Именно затова приватизационните договори трябва по принцип да се изпълняват във вида, в който са сключени, пише в мотивите.

Според президента конкретният период на задълженията по един приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и вида на дейността, а не да се подчинява на формални законови ограничения (като например 5-годишен срок за всички договори независимо от предмета им), които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес. „При липса на яснота какви са тези специфични задължения границите на преценката за кои задължения да се прилага 5-годишният срок са широки“, а когато няма обективни критерии за това, корупционният риск се увеличава, се казва в мотивите на президента. В заключение там се казва:

Считам, че приетият §4 се отклонява от мотивите за неговото внасяне, според които той ще се прилага „само за коректни приватизатори, а не за всички“. Изискването за приложението на §4 обаче не е купувачът да е изпълнил всички свои задължения до момента, а „да няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. Както е известно, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При това положение §4 ще се прилага за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизрядни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години.

Няма никаква обществена необходимост да бъдат преуредени вече сключени приватизационни договори. Уредбата по §3 и 4 излиза извън границите, очертани от целите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти“.