Днес отбелязваме Успение на Света Анна, а своя имен ден празнуват носещите имената Анна, Ани, Яна, Блага, Добри

Православната църква отбелязва днес Успение на Света Анна – блажената смърт на светицата, потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Света Анна се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството. Църквата почита света Анна няколко пъти в годината – на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоменаваме нейните родители – св. св. Йоаким и Анна, на 9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна и на 25-ти юли – денят на успението (смъртта) й.

Старите хора наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница.

Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.