Стотици нетленни тела привличат поклоници в цял свят. Те не са чак толкова много, но не и толкова малко, че да бъдат упоменати поименно и всички.

Още повече , че в първите години на християнството нетлението не се брояло като чудо. Много съхранили се до наши дни мощи, както и многобройни древни свидетелства показват мощите като кости на светците. В повестта за придобиването на мощите на първомъченика Стефан се разказва, че неговото тяло се е превърнало в прах.

Говорейки за мощите на апостолите Петър и Павел, блажени Йероним ги нарича ossa veneranda, т. е. почитаните кости (букв. „които трябва да се почитат“ ). Мощите на апостолите Андрей, Лука и Тимотей, пренесени в Константинопол от император Констанций, се намирали в малки ковчежета, тоест те са били кости. И в по-късно време атонските монаси можели специално да подчертават, че мощите на атонските светци са преди всичко кости, тъй като, съгласно тяхното обяснение, те, за да поддържат вярата си, не се нуждаят в свръхестествени знаци.

От най-древни времена са се появявали обаче и мощи във вид на нетленни тела. Василий Велики например говори за неповреденото тяло на мъченицата Юлита. В по-късно време обаче нетленността на мощите често се разглежда като свидетелство за святост, тоест като действие на благодат, изпълваща тялото на светеца, като свръхестествено състояние, съответстващо на присъщия на мощите дар на чудотворство. В похвалата към патриарх Арсений (ум. 1273 г), противник на латинофилската политика на Палеолозите, написана в края на XIV в., се говори за неповреденото му от тление тяло, носещо изцеление; нетленните мощи на патриарха се противопоставят на “раздутия” и обезобразен труп на неговия гонител Михаил VIII Палеолог; нетленните мощи на патриарха се разглеждат като свидетелство за неговата святост, а разлагащото се тяло на императора – като резултат от отлъчването, на което Арсений подложил Михаил VIII.

26мощиСред християнските реликви в гр. Бари например са и нетленните мощи на св. мъченица Коломба (пострадала заради вярата си в 276 г. след Рождество Христово по времето на император Валентиниан), които се пазят в катедралния храм на града.

Нетлението на мощите като признак на святост придобива особена значимост в руската църква. Представата за нетлението като свидетелство за святост влиза в сложно и противоречиво взаимодействие с народната представа за нетлението като резултат от неправедна смърт, съществувала както при гърците, така и при източните славяни (умрелите от клетва, така наречените „заложни покойници”).

В късните гръцки съчинения може да се подчертава разликата между мощите, запазени във вид на цели тела, от неразрушените тела на пребиваващите „под клетва” покойници: първите са благообразни, благовонни и изсъхнали, другите – безобразни, зловонни и раздути като барабани (ср. споменатото по-горе описание на тялото на Михаил VIII). И в този случай представите за светостта според християнското разбиране и за нейните признаци могат да се проявяват като радикален отказ от традиционните възгледи.

Нетлението на Свети Иван Рилски

У нас това са мощите на Свети Иван Рилски, които се съхраняват от монасите в основания от него манастир.

След смъртта си през 946 г. св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989 – 992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман – Гавраил в Средец. Това става на 19 октомври и оттогава на този ден се чества неговата памет.

Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII-ти век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил Комнин (1143 – 1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран. Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. През 1195 г. цар Иван Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

26иван рилски

Най-известните в Европа са Света Бернадета във френския град Лурд и спящата красавица от Палермо Розалия Ломбардо, която вече 98 години „спи непробудно“ в стъклен саркофаг в подземието на параклиса „Света Розалия“ (последната точка от туристическия маршрут из Катакомбите на капуцините).

Коя е Света Бернадета?

Мария Бернарда (или Бернадета) Субиро е родена в бедно семейство на 7 януари 1844 г. в селце край френския град Лурд. Баща й е мелничар, а майка й – перачка. Бернадета е най-голямата от пет деца. Живеят в такава нужда, че на 12 години девойката е принудена да стане прислужничка, без да получи никакво образование. На 11 февруари 1858 г. Бернадета отива със сестра си и с приятелката си за съчки в гората. Изведнъж чува лек шум и вижда, че намиращата се наблизо пещера е озарена от нежна светлина, а шипковият храст до входа се клати, сякаш полюшван от вятъра. В осветената пещера пред девойката се появява „нещо бяло, приличащо на млада жена”. През следващите шест месеца тя я вижда отново цели седемнадесет пъти. Разговаря с местния свещеник и той разбира, че това е Света Богородица. По нейна повеля пещерата се превръща в параклис, а на указано от Божията майка място, малката Мария открива извор, който и до днес блика светена вода, а множество вярващи откриват изцеление само като я пият или измият лицата си с нея.

През 1868 г. Бернадета постъпва в манастира в Невер, където се грижи за болни и умиращи хора. На 16 април 1879 г. Мария Бернарда умира от туберкулоза само на 35-годишна възраст. На 19 април тя е погребана в дъбов ковчег.

26света бернадета

Междувременно мълвата за момичето, на което се е явила Божията майка, и за чудодейната сила на Лурдския извор се разпространява из цяла Франция и се повдига въпросът за канонизацията на Мария Бернарда. За целта е необходимо да се осъществи каноническо изследване на тялото на починалата. На 22 септември 1909 г. е направена ексхумация. Подробен официален отчет за това има в архива на манастира „Сен Жилдар”. В него се казва, че в 8,30 ч. сутринта ковчегът е отворен в присъствието на епископ на Невер монсеньор Готие и на членове на епархиалния трибунал.

След отварянето на ковчега в него откриват идеално запазилото се тяло на Бернадета. Лицето й излъчва красотата на девойка, очите са затворени, сякаш е потънала в спокоен сън, а устата е леко отворена. Главата е наклонена наляво, ръцете са събрани на гърдите и държат почерняла броеница. Кожата й, изпод която прозират жилките на вените, е прилепнала към тъканите и е в идеално състояние, ноктите на ръцете и краката – също. И до днес хиляди поклоници идват в Лурд, за да видят с очите си нетлението.

Ексхумация на тялото е извършвана още два пъти – през 1919 и през 1925 г., и отново се оказва, че то е непокътнато от времето. След това останките са поставени в реликвария на катедралата в Невер. И са в това състояние вече 135 години.

В Палермо

Преди близо сто години била умира Розалия Ломбардо. Тя е родена през 1918 г., но на двегодишна възраст се разболява от пневмония, която отнема живота ѝ. Баща ѝ много тежко приел нейната смърт и се обърнал към известния балсаматор д-р Алфредо Салафия с молбата да предпази тялото на дъщеря му.

Благодарение на техниката за балсамиране на Салафия тялото на Розалия, положено в стъклен саркофаг върху мраморен пиедестал в параклиса „Света Розалия“, се е съхранило почти без изменения до XXI век. Кожата на Розалия не е загубила естествения си цвят, което създава впечатлението, че детето не е мъртво, а спи дълбоко. Именно поради тази причина малкото момиченце е получило прозвището „Спящата красавица“.

В началото на XXI век обаче, започнали да се забелязват първите признаци на разлагане. За да бъде предотвратено по-нататъшното разрушаване на тъканите, тялото на Розалия било пренесено на по-сухо място и поставено в специална стъклена капсула, пълна с азот.

26Rosalia_Lombardo

Мумифицирано момиче изглежда като живо, понякога отваря очи, а ЯМР отчел дори слаби импулси, които продължават да протичат в мозъка ѝ. Мистерията около малката Розалия, починала едва на двегодишна възраст от пневмония, остава неразгадана както от представителите на науката и религията, така и от уфолози и мистици.

Но хората, които се грижат за параклиса и мумифицираните тела в него, не са напълно убедени, че около момичето не витае нищо свръхестествено и мистично. Те твърдят, че около саркофага постоянно се случват странни и необясними неща: или момичето ще въздъхне, или монахините ще чуят стъпки в криптата. А един посетител си „изгубил ума“ когато детето изцяло повдигнало клепачи и го погледнало с очи, изпълнени с магнетична и хипнотична сила, според разказа му.

В Русия с усърдна вяра към Бога и нетление се слави преподобният Александър 

След победата на Октомврийската революция през 1917 г. християнството се превърнало във враг номер едно на народната власт. Голяма част от неговите символи били унищожени, а храмовете се превърнали в музеи. Сред реликвите на църквата били и светите мощи на Александър Свирски, който издъхнал през 1533 г. след като живял богоугодно, създал манастир и предал вярата си на своите братя.

26свети александр1 26свети александър2

 

Според житието му  той се родил след като майка му дълго се молела за рожба и от дете бил отдаден на вярата, подобно на Света Бернадета и той видял Божията майка, а на мястото където се срещнали и днес се издига манастирът Покров Богородичен.

Новата болшевишка власт обявила, че нетленното тяло е изгорено, за покаже на хората, че Бог няма. Всъщност обаче тялото било скрито и запазено, тъй като за него се застъпил руски учен, който препоръчал то да остане непокътнато. Благодарение на него и днес пет века след кончината на светеца тялото му е запазено и е обект на поклонение от страна на вярващите.

Свети Спиридон износва по чифт обувки годишно

Най-чудна е историята на свети Спиридон Тримитунтски от Кипър. Той е съвременник на свети Николай Мирликийски. Бидейки обикновен овчар, той се оженил, но овдовял и приел монашество. По-късно, заради неговата любов към Христос и към хората, бил избран за епископ. Със силната си вяра извършил многобройни чудеса – изцелил безнадеждно болния император Констанций, възкресил младенец, а след това и неговата майка, умряла от радост при вида на оживялото дете. Заповядал на излезлия извън бреговете поток да спре, за да успее да дойде на помощ на несправедливо осъдения на смърт. После превърнал една змия в злато, за да спаси от гладна смърт беден селянин. След смъртта му /около 348 г./, епископ Спиридон бил погребан с почести в църквата на Светите Апостоли в град Тримитунт.

26обувки спиридон

С Божията благодат честните мощи на св. Спиридон пребивават нетленни. Особено забележително е, че тялото му се е съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. Удивителен факт е, че тялото на светителя има постоянна телесна температура от 36,6 градуса. Мощите му се пазели в Тримитунт до средата на VII в., когато поради набезите на нашественици били пренесени в Константинопол. През 1453 г. свещеникът Георги Калохерет се отправил с тях в Сърбия, а оттам през 1460 г. – на остров Корфу.

Според местните жители, именно благодарение на него Корфу никога не е бил завладяван от османските турци. Мощите на св. Спиридон се съхраняват в сребърен саркофаг в самия храм „Св. Спиридон“ в Керкира (гръцкото име на Корфу). Те се изнасят за поклонение три пъти годишно: на Великден, на 11 август /датата, на която св. Спиридон спасил острова от нападението на турците/ и на празника му – 12 декември. Два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени мощите му.

Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, а обувките много износени, затова и мнозина вярват, че и до ден-днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се.

Една от обувките на Свети Спиридон вече може да се види и в Панагюрище, тя бе подарена на храма „Свето Въведение Богородично“ от митрополита на остров Корфу – Нектарий.

Руски Лама все още показва признаци на живот, мъртъв е от 1927 г.

ХІІ Пандито Хамбо Лама е роден през 1852 г. През 1911 г. е избран за глава на всички будисти в Русия. През 1917 г. той се отказва от поста Хамбо Лама и умира през 1927 г., завещавайки тялото му след време да бъде ексхумирано. Тялото на Итигелов в поза „лотос” е било поставено било погребано в саркофаг. През септември 2002 г. ковчегът е бил изваден и при откриването му се оказва, че тялото е нетленно. Според протокола на съдебно-медицинската експертиза, направена от доктора на медицинските науки Виктор Звягин, тялото на Итигелов няма никакви посмъртни изменения. Ставите са подвижни, а кожата еластична. С помощта на инфрачервена спектрометрия било установено, че белтъчните фракции в организма на Хамбо Лама имат прижизнени характеристики.

26ламаВ миналото и днес26лама-днес

Индийският експерт Джампа Сандепа е изразил мнението, че Итигелов продължава да се намира и до днес в състояние на дълбока медитация и посочи примери от будизма, когато йоги са достигали подобно състояние. Дагма Лама Очиров посочва, че вероятно Итигелов е достигнал висшето състояние в будизма, свързано с осъзнаване на пустотата. Възможно е според други специалисти Хамбо Лама да е достигнал състояние самадхи, при което у човека рязко се съкращава честотата на дишането, сърцебиенето и обмяната на веществата. Съгласно учението на йога при самахди съзнанието на човека функционира, но не се проявява във форма на чувствено и логическо мислене, тоест той най-накрая се е освободил от тях. Достигналият това състояние може произволно да регулира жизнените си процеси.