От утре – първи август започва Богородичния пост, а днес са Богородични заговезни – последният ден, в който се блажи. Богородичният пост – от 1 до 14 август, е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината.

Чрез него православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, чествани всяка година на 6 и 15 август. На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски „успение“) на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея. Най-старото място, свързано със св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Ерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм. На този ден е храмовият празник и на катедралната църква „Свето Успение Богородично”. Църквата е най-старият християнски храм в Пазарджик и един от символите на града ни. Обявен е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение в бр. 98 на Държавен вестник от 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена вкопана в земята по нареждане на османските власти. Първите исторически сведения за църквата датират от ХVІІ век. През ХVІІІ в. храмът става средище на книжовна дейност, където се преписват различни богослужебни книги.

В настоящия си вид църквата е построена през 1836 -1837 г. и за разлика от предишните дървени конструкции, новата църква била изградена от камък и тухли. Според едно предание османската власт не разрешавала строеж на голяма църква, но главният майстор убедил управителите на града, че ще построи църква не по-голяма от размерите на биволска кожа. Майсторът доказал твърдението си, като накъсал на тънки ленти една биволска кожа и с тях оградил мястото и така определил размерите на новата църква. Турският управник удържал на обещанието си и църквата била построена по започнатите размери.

Храмът обаче трябвало да бъде вкопан в земята и да се огради с високи стени, за да не се вижда. След Освобождението е построена и камбанарията на църквата. Оградата, която огражда храма, е разрушена през 1904 г., а през 1914 г. храмът „Свето Успение Богородично” е обновен и изписан отвън и отвътре. „Света Богородица” заема площ от 1140 кв. м, отвън височината й достига 14,5 метра, а отвътре – 16 м. Във вътрешността на църквата, в западната й част, след преддверието са преградени два параклиса – „Свети Архангел” – отляво, и „Свети Никола” – отдясно.

Над тях е балконът, който служи за емпория (женска църква). Църквата е известна сред поклонници и туристи най-вече със своя иконостас. Дърворезбованият иконостас е изработен от орехово дърво от майстори от Дебърската школа. Размерите му са 20,40/6 метра с площ 120 кв. м. Характерното за Дебърската школа предпочитание към човешки и животински фигури се забелязва и в иконостаса на храма. Майсторите са поставили специален акцент на човешките фигури – забелязват се на двата реда табли в основата на иконостаса, представени са сцени от Стария и Новия завет. Сред животинските фигури се виждат грифони, дракони, вълци и др. В иконостаса са изобразени още Христос, ангели, херувими и др. В храма „Света Богородица” има 221 икони, датиращи се от различни периоди – от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Храмовия си празник църквата празнува на 15 август – „Успение на Пресвета Богородица”. Църквата е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от  Великденския пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.

В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти.

Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.