Пет крепости са били разположени на територията на днешната ни обаст през Средновековието. Те са Баткунска крепост, Жабя крепост, Перистера, Цепина и Красен. Какъв е бил животът на хората, които са ги населявали можем само да гадаем, според историците в дворовете на крепостите по време на бран се приютявало мирното население, което иначе живеело в кирпичени къщи около тях.

В размирните времена границите на България се променяли почти на всеки две-три години. Така известната крепост Цепина, дълго време била византийско владение, докато отново се върнала в пределите на държавата ни. Баткунската крепост край днешна Паталеница, както и Жабя крепост край днешно Брацигово са били собственост на Иванко, убиецът на Иван Асен I. Какво ли го е накарало да се съюзи с брата на убития от него владетел – Калоян? И къде е гробът на Иванко?

Преди осем години край Асеновград, по време на разкопки бе открит гроб с внушителен скелет – около двуметров мъж, починал от естествена смърт. С оглед на факта, че в Средновековието едрите мъже били малцина, се предполага, че това може би е гробът на Иванко. Той също е от династията на Асеневци, но е син на една от сестрите на тримата царе. Сведенията за него са оскъдни, но със сигурност се знае, че се отличавал с висок ръст, както и братовчед му деспот Слав, владетелят на Цепина.

Нищо не се знае за владетелят на крепостта Красен, но със сигурност знаем как се е казвал. И ако вие сте изкушени от желанието да знаете повече за родния си край, то продължете нататък…

1. Баткунската крепост

8баткун-крепост

се намира в землището на някогашното село Баткун, което от години се е сляло с Паталеница. Крепостта е била построена още по римско време, а по-късно е била завладяна и обитавана от византийци, за което се съди по намерените в нея археологически предмети: оброчни плочи на тракийски конник, римски монети от ІV в. и от по-раншни времена. Баткунската крепост, заедно със своя град, е била главен

стратегически, административен и културен център в Пазарджишко през размирното Средновековие.

Била е изградена на равен терен с наклон към североизток. Крепостната стена е заграждала пространство от 22 дка с форма на продълговат многоъгълник. На четирите ѝ ъгли се издигали кръгли кули. Крепостният зид с дебелина 3.8 m, се е състоял от три стени, прилепени една до друга.

Строежът е от ломени камъни, споени с червен хоросан. Вътре са разкрити две черкви. Крепостта имала подземни входове- канали и водопровод. Издигаща се по средата на северния склон на каркарийския рид, крепостта е имала изключително благоприятно стратегическо местоположение с откриваща се обширна панорама към низината.

Вероятно през Баткун, в посока на Пещера и Неврокоп, а оттам по долината на Струма са минали войските на Филип и Александър Македонски. С този факт се оправдават и опитите за локализиране на прочутия Дионисиев храм, издигнат от бесите в непосредствена географска близост. През 1189 г. тук се сражават византийци и кръстоносци от Третия им поход. Крепостта е владяна и от Иванко, който я ползвал като главно седалище, откъдето повежда своите воини срещу византийските поробители.

При крепостта Баткун станало сражението през 1199 год. Българска войска, предвождана от болярина Иванко, разбила византийските войски, предвождани от Михаил Камица. Византийският пълководец бил пленен. Предполага се, че по време на турските завоевания както други крепости, така и най голямата и може би най-опасна за поробителите крепост в Пазарджишко – Баткунската, заедно с нейния град, са били разрушени.

2. Известна е и крепостта край Брацигово.

06жабя4

 

Тя е позната на местните хора като Жабя крепост. Защо това е така? Припомнете си от нашия текст в рубриката „Съботни маршрути“ - ТУК

3. Не малко легенди се разказват и за непревземаемата крепост Цепина.

8цепина1

Тя е съществувала още от римско време, а до нас днес са достигнали само нейните зидове, но те са достатъчни, за да си представим величествената ѝ снага, която посрещала желани гости и се превръщала в гробница за враговете. Разказвали сме многократно за средновековния живот на хората край днешните Ракитово и Дорково, а цялата ни статия можете да прочетете – ТУК

4. Крепостта Перистера – единствената, която е възстановена в нашата област, се издигала на входа на днешния град Пещера.

29перистера

 

В миналото хълмът бил любимо място за игра на местните деца, а след направени проучвания и разкопки се стигнало до новото съзиждане на тази средновековна, обградена с огромна стена, сграда. Днес тя дава нагледна предства за бита на някогашните войни, които заедно с мечовете си влизали преди битка в мака черквица, разположена в основата на бойните кули. Влезте във вълшебния свят на историята  – ТУК

5. Руините на крепостта Красен се намират на 6км южно от Панагюрище.

8красен

 

Проучванията показват, че през ранновизантийската и средновековната епоха, Красен е един от най-значимите градове в района. За това говорят разкритата фортификационна система с двойна укрепителна линия и множество кули, гъстото жилищно застрояване, обширните подградия извън крепостта.

Проучени са две църкви и няколко некропола. Информация за инфраструктурата на града дават големият басейн за съхранение на вода и отворите от канали в крепостните стени за изтичане на атмосферните води. Преди да възникне крепостта, на хълма се откриват следи на обитаване от каменно-медната и ранно-желязната епоха.

През IV-V в. покрай река Луда Яна възниква късноантично селище. В подножието на възвишението е разкрита една от най-ранните църкви на Балканите, която се датира от IV в. Първите фортификационни съоръжения на хълма са изградени през VI в. Те се свързват с мащабната програма за строеж на крепости, провеждана от император Юстиниан I Велики.

През XIII-XIV в. градът преживява най-голямото си развитие и се превръща в един от значимите средновековни центрове. Още при цар Асен I или най-късно при цар Калоян крепостта трайно е превзета от българите. През следващите два века Красен е една от важните опорни точки на България южно от Стара планина. Чрез нея се осъществява контрол върху значителна част от Западна Тракия. Последните три десетилетия на XIV в. са особено драматични за района. Той е подложен на постоянни турски набези, довели до превземането на редица крепости като Самоков, Ихтиман, Кюстендил, София.

Едно рядко откритие, показва кой е бил управител на Красен в тези трагични времена. При разчистването на външното лице на крепостната стена бе намерена бронзова матрица за восъчни печати. Такива специално изработени матрици са голяма рядкост и обикновено са използвани от благородници, изпълняващи високи административни длъжности и водещи активна кореспонденция. Името на собственика е оформено в характерен за епохата сложен монограм, който специалистът епиграф Василка Герасимова успява да разчете.

Всъщност това е най-скъпоценната находка, открита в крепостта по време на археологически проучвания през 1987 г. Медальонът -печат на последният владетел на крепостта, ни казва неговото име – Рафаил. Това е единственият известен предмет, принадлежал на Български благородник от това време.

Годината на завладяването на твърдината от османците не е известна. Някои данни сочат, че това вероятно става след падането на София в началото на 80-те години на XIVв. Красен е превзет след упорита въоръжена съпротива, за което говорят откритите многобройни пробиви и разрушения в стените и дебелите пластове пепел, останали от бушувалите в крепостта пожари. Именно в тази битка загива последният управител на града – Рафаил. Тогава личният му печат се търкулва край стените на крепостта, където археолозите ще го намерят шест века по-късно. След края на XIV в. няма следи от обитаване на крепостта. Вероятно населението е избито или изселено. В границите на старото подградие до края на XVII в. обаче съществува малко християнско селище с неголяма църква.