Георги и Мария са най-разпространените български имена сочат данните на Националния статистически институт. Не малко са и семейните двойки носщи точно тази комбинация от имена. И ако те имат еднакво дълъг трудов стаж, дори и в една и съща система, може да се случи пенсията на единият да бъде по-висока от тази на другия. При това най-често човекът с по-ниска пенсия е жената.

Начинът, по който пенсионните системи се адаптират към протичащите промени, е показателен за способността им успешно да изпълняват своята мисия. Тя, най-общо казано, е осигуряване на защита срещу бедността в „третата възраст“ и заместване, в разумна степен, на миналите трудови доходи.

Равенството в третирането, в т.ч. между половете, е основно човешко право. Като такова то се счита и за един от водещите принципи в управлението на пенсионните системи и следва да бъде внимателно преценявано при формирането на пенсионните политики. Този принцип се основава на разбирането, че всеки човек има право на социална сигурност и упражнявайки го, не трябва да бъде третиран по-неблагоприятно в сравнение с други хора на какъвто и да е признак, било то пол, рождение, увреждане, възраст, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, език, религия, убеждения и т.н.

Неслучайно недискриминацията и правото на социална сигурност попадат сред основните права на Европейския съюз (ЕС). Пенсиите са най-важният източник на доходи за хората след оттеглянето им от активна трудова дейност. От такава гледна точка, те са една от детерминантите на икономическата автономност за възрастните хора.

Едновременно с това, неравенствата в пенсиите между жените и мъжете са определящ елемент на неравенствата между половете в „третата възраст“ въобще.

Неравенствата в пенсиите между жените и мъжете отразяват минали и натрупали се във времето препятствия пред пълноценното участие на пазара на труда. Също така, те са отражение на специфични рискове и събития в рамките на жизнения цикъл, особено за жените (напр. бременност, раждане, отглеждане на дете или полагане на грижи за зависим член от семейството). Известно е, че пенсионните системи не са неутрални към различията и неравенствата на пазара на труда.

По този повод, последният доклад на Европейската комисия относно равенството между жените и мъжете показа, че средно за ЕС доходът от пенсии на жените на 65 и повече навършени години е с около 38% по-нисък в сравнение с този на мъжете в същата възрастова група. Също така, по данни на Европейската комисия, средно за ЕС делът на жените над 65-годишна възраст, получаващи пенсия от публична пенсионна схема, е с около 5 процентни пункта по-малък от дела на мъжете в същата възрастова група. Тези обстоятелства подтикнаха Европейския парламент да обсъди и необходимостта от приемане на специална стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените.

Различия между жените и мъжете от гледна точка на пенсиите от държавното обществено осигуряване в България

Темата за различията между половете по въпросите на пенсиите не е нова за България. Тя стои във фокуса на вниманието както на академичната общност, така и на неправителствени организации и държавни институции. По темата са натрупани значителни по количество статистически данни и резултати от специални изследвания, което позволява да бъдат изведени на преден план някои основни изводи относно различията между жените и мъжете от гледна точка на пенсиите от държавното обществено осигуряване.

На първо място е важно да се отбележи, че жените доминират в съвкупността на пенсионерите с пенсия от държавното обществено осигуряване. Средният за 2017 г. брой на пенсионерите е бил 2 127,7 хил. души, от които броят на мъжете е 910,6 хил. души (41,9%), а на жените – 1 262,2 хил. души (58,1%). Съотношението при личните пенсии е приблизително същото, но пък осем от всеки десет пенсионери с наследствени пенсии са жени.

В същото време, т.нар. „коефициент на заместване на дохода“, представляващ съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход, показва наличието на видими различия между жените и мъжете. През 2017 г. средният осигурителен доход е бил 821,51 лв., съответно 861,71 лв. за мъжете и 779,00 лв. за жените, като разликата е 10,6% в полза на мъжете. За сметка на това, средната пенсия на един пенсионер възлиза на 345,46 лв., като за мъжете тя е била 410,58 лв., а за жените – 298,48 лв.

При тези стойности брутният коефициент на заместване общо за всички пенсионери е бил 42,1%, за мъжете – 47,6%, а за жените – 38,3% или около 9,3 пункта по-нисък.

Освен неравенствата в трудовите възнаграждения между жените и мъжете, израз на което са разликите в средния осигурителен доход, посочените стойности на брутния коефициент на заместване показват и значителните разлики в размера на получаваните пенсии. В абсолютна стойност разликата е 112,11 лв., а в относителен – около 38%. Съществените различия по пол са характерни и за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, получавани от 1 543,5 хил. пенсионери от общо 2 172,8 хил. пенсионери средно за 2017 г. Разликата между средния размер на пенсията за мъжете и жените тук в абсолютен размер възлиза на 121,57 лв., а в относителен – отново около 38%.

Положителен факт е, че за периода 2009-2017 г. половите различия в коефициента на заместване на дохода при пенсиите за осигурителен стаж и възраст намаляват. През 2009 г. разликата е била 14,8 пункта в полза на мъжете (55,1% срещу 40,3%), докато през 2017 г. тя вече е 10,2 пункта.

Измежду факторите, които оказват най-голямо влияние върху различията в размера на получаваната пенсия и заместването на дохода, са продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход. Разликата средно за 2017 г. възлиза приблизително на 83 лв., което е около 10,6%. Това подсказва, че са налице ясно забележими разлики в заплащането между жените и мъжете, което се потвърждава и от данни от други изследвания.

Например, показателят за неравенството в заплащането по пол (т.нар. „gender pay gap“), характеризиращ разликите в брутните часови възнаграждения на жените и мъжете, за 2016 г. у нас е заемал стойност от 14,4%, при средно за ЕС от около 16,2% (Eurostat, 2018). Зад тези явления се крият добре познати причини – наетите жени доминират в сектори, в които средният размер на работната заплата е под средното за страната. Доказателство за това са данните от Наблюдението на разходите за труд, провеждано веднъж на четири години от Националния статистически институт.

Последното такова изследване датира от 2014 г. и то показва, че над 40% от наетите жени са работили в преработващата промишленост и търговията, където брутната годишна работна заплата е била под 90% от средната за страната. Други 23% са били концентрирани в образованието, хуманното здравеопазване и социалната работа – сектори, при които заплатата доближава средната за страната. Що се отнася до другия елемент на пенсионната формула, имащ отношение към неравенствата между мъжете и жените в рамките на пенсионната система, там разликите също са отчетливи.

През 2017 г. средният осигурителен стаж на мъжете пенсионери с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст от най-масовата трета категория труд е бил 38,7 години, а на жените – 33,1 години. Това е разлика от повече от 5,6 години. Зад тези неравенства стои фактът, че коефициентът на заетост за жените (20-64 г.) от една страна е сравнително нисък, а от друга – е значително по-нисък от този на мъжете. По данни от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт през 2017 г. коефициентът на жените е бил 67,3%, а този за мъжете – 75,3%, при средно за страната от 71,3% (НСИ, 2018). Разликата между двата пола е в порядъка на 8 процентни пункта, като тя се запазва устойчива въпреки факта, че коефициентът на заетост за жените е нараснал с 13,3 пункта за периода 2003-2017 г. (при нарастване от 13,1 пункта за мъжете).

От друга страна, заложеното в нормативната уредба плавно повишаване на изискуемия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените и мъжете съдейства за изравняване на тези разлики, поне що се отнася до новоотпуснатите пенсии. Данните на НОИ сочат, че средният осигурителен стаж от трета категория труд при пенсиониране с пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2017 г. е бил 35,1 г. за жените и 35,7 г. за мъжете. В този смисъл може да се очаква, че занапред съществуващите разлики в осигурителния стаж на „новите“ пенсионери ще продължат да намаляват.

От гледна точка на вече отпуснатите пенсии интерес представлява кумулативното влияние на начина, по който неравенствата в продължителността на трудовата кариера и в характера на упражняваната професия се отразява върху размера на пенсията за жените и мъжете. От съществена важност е и действието на някои параметри на държавното обществено осигуряване, сред които заложеното увеличаване на „тежестта“ на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула (до достигане на 1,5 на сто) и превръщането на осигурителния стаж от първа и втора категория труд към стаж от трета категория труд по реда на чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване.

Изводи и въпроси за обсъждане Направеният кратък преглед на различията между жените и мъжете от гледна точка на пенсиите от държавното обществено осигуряване дава възможност да бъдат направени някои изводи. На първо място, внимание заслужава фактът, че жените се намират в сравнително по-неблагоприятно положение спрямо мъжете от гледна точка на достъпа им до адекватни пенсии, за което говорят разликите в размера на средната пенсия и в стойността на брутния коефициент на заместване на дохода.

Зад това стоят добре познати явления – по-краткият осигурителен стаж на жените, т.е. по-малкият брой години в осигуряване, от една страна, и по-ниският осигурителен доход, имащ отношение към трайно наложилите се полови неравенства на пазара на труда, от друга. Макар и различията в пенсиите на сегашните пенсионери да са следствие на минали неравенства, дори и днес основните от тези предизвикателства стоят на дневен ред – жените са концентрирани в сектори, в които трудовите възнаграждения са по-ниски от средното за страната.

Това подхранва неравенствата в заплащането, които, от своя страна, се възпроизвеждат в неравенства в размера на получаваните пенсии. На фона на така описаните ярки различия и в контекста на проведената през 2015 г. пенсионна реформа, насочена и към изравняване на пенсионните възрасти на жените и мъжете, увеличаване на изискуемия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и от двата пола, и увеличаване приноса на всяка година осигурителен стаж при определяне и актуализиране на размера на пенсията, на преден план може да бъде поставен въпросът относно неутралността на българската пенсионната система към въпросите на пола.

По-конкретно, дебатът има поне две измерения

Едното е свързано със създаване на възможности за компенсиране в по-голяма степен на съществуващите на пазара на труда полови неравенства чрез самата пенсионна система. Дебатът в другото измерение има отношение по-скоро към политиките, чрез които може да бъде насърчено участието на жените в заетостта за по-дълго време и на по-качествени работни места, и да бъдат смекчени съществуващите неравенства в заплащането между жените и мъжете.