В топлите августовски дни разходките сред природата носят не само прохлада, но и срещи с миналото, обветрени от предания и легенди. Едно от местата, където наистина ще се докоснете до славната ни история и загубеният град Левке е базиликата, която се намира на около два километра от днешното Голямо Белово.

21белово-базилика2 21белово-левке

До тези руини – белег за отминало величие и разкош, се стига, като се тръгне от източния край на селото по добре очертан път. Постепенно се изчаква стръмен склон, преминава се покрай овощни градини, излиза се на малка камениста поляна, след което се навлиза в зашумен дол, по който се достига до останките от някогашната пищна църква.

Местните хора разказват, че има и друг път за достигане на старината, от Белово, но той е достъпен за високопроходими коли (в сухо време), по него липсват както маркировачно – обозначителни, както и пояснително – информационни туристически табели.

Днес базиликата е най – запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке разположен на площ от 80 дек. Частично са запазени крепостните стени, а също и зидове от сгради, почти непокътната е останала голямата полукръгла щерна (резервоар) на крепостта, в района са намирани много предмети от бита и живота на някогашните обитатели на древния град. Колонади и мраморни статуи са извисявали снага по площадите и улиците, но днес всичко това е безвъзвратно загубено.

Градът е бил ограбен още в средновековието и само останките от зидове днес разказват за твърдината на християнството.

Беловската базилика се намира в месността „Свети Спас“ и е датирана към V-VІв сл. Хр. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменаваната Левкийска епархия. През средновековието около раннохристиянския храм се обособява манастир, известен днес като Голямобеловски манастир, просъществувал до XVIIв, бил е разрушен от турците, при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата.За първи път базиликата и пространството около нея са били проучвани през 1924 г. с финансиране от американски милионер. През 1994 година базиликата е консервирана и частично реставрирана. Изградени са арките в предверието, а подовото покритие насипано с чакъл. В този си вид базиликата е отворена и годна за посещения от туристи.

Базиликата е оставена на произвола на съдбата, въпреки че все още е внушителна и би мога да се превърне в туристически обект. На практика тя е разположена върху земя, която се води горски фонд, а действителен собственик на сградата е Българската православна църква. Това е и причината държавата да абдикира и да не се вълнува от съдбата на една от най-красивите църкви разположени в този край на областта.