В топлите августовски дни разходките сред природата носят не само прохлада, но и срещи с миналото, обветрени от предания и легенди. Едно от местата, където наистина ще се докоснете до славната ни история и потъналият в забрава богозидан град Левке е базиликата, която се намира на около два километра от днешното Голямо Белово, в местността Свети Спас.

21белово-базилика2 21белово-левке

До тези руини – белег за отминало величие и разкош, се стига, като се тръгне от източния край на селото по добре очертан път. Постепенно ще изкачите стръмен склон, ще преминете покрай овощни градини и ще излезете на малка камениста поляна. Следва  зашумен дол, по който се достига до останките от някогашната пищна църква.

Местните хора разказват, че има и друг път за достигане на старината, от Белово, но достъпен само за високопроходими коли (в сухо време).

Днес базиликата е най – запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град – крепост Левке, разположен на площ от 80 дек. Частично са запазени крепостните стени, а също и зидове от сгради, почти непокътната е останала голямата полукръгла щерна (резервоар) на крепостта, в района са намирани много предмети от бита и живота на някогашните обитатели на древния град. Колонади и мраморни статуи са извисявали снага по площадите и улиците, но днес всичко това е безвъзвратно загубено.

Градът е бил ограбен още в средновековието и само останките от зидове днес разказват за твърдината на християнството.

Беловската базилика  е датирана към V-VІв сл. Хр. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменаваната Левкийска епархия. През средновековието около раннохристиянския храм се обособява манастир, известен днес като Голямобеловски манастир, просъществувал до XVIIв, бил е разрушен от турците, при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата.За първи път базиликата и пространството около нея са били проучвани през 1924 г. с финансиране от американски милионер Уйлям Уитмор и реализирани от археолога Андрей Грабар.. През 1994 година базиликата е консервирана и частично реставрирана. Изградени са арките в предверието, а подовото покритие насипано с чакъл. В този си вид базиликата е отворена и годна за посещения от туристи.

Базиликата е трикорабна, с триделен нартекс, към нея има и баптистерия – място за свето кръщение. Ясно е само, че като цяло градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан.
Базиликата е оставена на произвола на съдбата, въпреки че все още е внушителна и би мога да се превърне в туристически обект. На практика тя е разположена върху земя, която се води горски фонд, а действителен собственик на сградата е Българската православна църква. Това е и причината държавата да абдикира и да не се вълнува от съдбата на една от най-красивите църкви разположени в този край на областта.