Трапезата на българите от Второто българско царство е била претрупана с храна, но в менюто не са фигурирали домати, царевица, червен пипер, чушки, картофи и фасул. Всички тези вкусни зеленчуци пристигат в Европа след XIV в., защото произходът им е американски.

Най-известните крепости в нашия регион от този период са били Баткунион и Цепина, като втората била седалище на деспот Алексий Слав, а първата на родственика му Иванко, по-известен като убиецът на Иван Асен I. Хрониките от онова време сочат, че родът на Асеневци се славел със силни и високи за тогавашните стандарти мъже. Боят им стигал до два метра. Но как се отглеждат и изхранват подобни исполини?

Основните земеделски продукти били зърнените и бобовите – пшеница, ечемик, просо, ръж, овес, леща, грах, нахут и бакла, а употребяваните зеленчуци били зеле, ряпа, цвекло, моркови, лук, чесън, праз. Разбира се, в зависимост от различните географски райони има регионални специфики. От ядките по нашите географски ширини се консумирали – лешници и орехи. Но добиването на шарлан се появява доста по-късно, ето защо далечните ни прабаби пържели месото със свинска или друга животинска мас, разказва археологът Милен Николов, който е участвал в проучвания на селището край Дуранкулак. 

Месо и млечни произведения се консумирали също доста често. Отглеждани били говеда, овце, кози, свине, кокошки, гъски, патици. Месото се е консервирало със сол – в саламура или директно осолено, но понякога е било опушено и изсушено. Изглежда, че поради лошото състояние на зъбите на средновековните хора, то основно се е варяло с други съставки като вариво или яхния.

17кокошки

Млякото се е пиело само от децата, старите и болните. То се използвало най-вече за направата на сирене, като остатъчната суроватка се е изварявала за извара или се е пиела. Менюто на благородниците се различавало от това на обикновените селяни. На първо място, хлябът на благородниците бил пшеничен, докато обикновеното население се задоволявало с ечемичен или ръжен хляб. Ечемичният хляб е символ на бедност.

23видин1

За самото начало на ІХ в. има изрични писмени данни за животновъдството и земеделието на българите. След превземането на Плиска император Никифор І Геник (802-811) се лута няколко дена, при което войниците му опожаряват житата по нивите, прерязват жилите и одират ремъци от слабините на живи волове, убиват свине и овце.

При археологическите проучвания на ранносредновековни обекти са открити и многобройни останки от зърнени култури и кости на животни. Те се изследват от археоботаници и археозоолози и дават реална представа за ежедневната храна на българите през Ранното Средновековие. Изключително важни са резултатите от проучванията на ранносредновековното селище при Дуранкулак, което е напълно изследвано и се датира от ІХ – началото ХІ в.

Открити са останки от различни култури – пшеница, ръж, просо, ечемик, лимец, мохар (лудо просо), леща. Важно е да се отбележи, че ечемикът и ръжта са били примеси в пшеницата и са били незначително количество, т. е. основната култура е пшеницата. Тя се характеризира с много добри качества и изчисленията показват, че в различните години от декар могат да се добият от 120 до 250 кг зърно (при засяване на декар с около 12 кг).

Откритите кости на домашни животни от Дуранкулак са от говедо, овца, коза, свиня, кон, магаре, куче, котка, кокошка, гъска и патица. Най-голям процент (29.5) е този на говедата, следван от овцете и козите (35.52), прасетата (24.7) и конете (9.2). Процентът на конете е значителен и очевидно е във връзка с традициите на прабългарските племена, които обилно консумирали конско месо.

Накрая ще обърнем внимание и на лова и риболова, който са осигурявали голяма част от месото на средновековните хора. Резултатите от Дуранкулак показват, че 20 процента от месото на хората там било доставяно от лова. Според откритите кости на първо място се е ловувал благородният елен, следван от сърна, дива свиня, тур (див бик) и див заек. Открити са също така и кости от делфин, морски и сладководни риби, включително и много едри – изглежда есетрови. Намерени са и доста черупки от охлюви и миди.

Интерес будят едни от последните резултати на някои обекти в Плиска. Установено е, че извън дворцовия център костите от дивеч са извънредно редки, докато от двореца те са доста сериозно количество. Това говори, че ловът често се е практикувал от страна на висшата аристокрация и владетелското семейство.

В Плиска, Дуранкулак, Преслав, Мадара, дори при с. Караново, Новозагорско (на юг от Стара планина), са открити и кости на тур (диво говедо) – доказателство за съществуването му по нашите земи през Ранното Средновековие. В двора на първите български царе са познати редица екзотични животни и растения, което разбираме, благодарение на книгата „Шестоднев” от Йоан Екзарх. В тази книга, която е компилация от „Шестоднев” на св. Василий Велики и един византийски превод на „История на животните” от Аристотел, се говори за смокини, фурми, мастиково дърво, мандрагора, крокодил, хипопотам, кит и др.

Днес хората в развитите общества не могат да си представят значението на храната. Тя се приема като даденост. Но не бива да забравяме, че преди стотици години, а и сега на някои места, десетки хиляди хора са умирали в гладни години, избухвали са „гладни” бунтове, дори на места има сведения за човекоядство. Животът на хората от изгрев до залез е бил съсредоточен в работа, продуктът на която директно е слаган на трапезата. Ценяла се е всяка троха хляб. Киселец, коприва, щир, лобода – всичко това се е почитало като храна, а не се е смятало за вредно растение както се възприема от днешните хора.

А каква е била храната в нашата област през VI в. пр. н. е.?

13юнаците1

Отговор на този въпрос дава селищна могила Юнаците и по-конкретно доц. Явор Бояджиев, който води и днес разкопките на това култово за цяла Европа място.

„Поминъкът им е бил разнообразен – животновъдство, земеделие, лов и риболов.  Имайте предвид, че тук е минавала река Тополница, която е била под носа им, в буквалния смисъл на думата. Река Марица пък е на не повече от 3 км оттук, така че са имали огромно количество риба. Покрай двете реки със сигурност е имало водоплаващи птици – патици, гъски, лебеди. Възможно е те да са в основата на техния култ, защото са били част от прехраната им. Имали са на разположение и множество листни зеленчуци, както и зърно. В къщите са открити пещи, което означава, че те са познавали топлинната обработка на храната.“