Cлeд пoчти 60 гoдини yпoтpeбa, xaлoгeннитe ĸpyшĸи щe бъдaт зaбpaнeни в Eвpoпa oт 1 ceптeмвpи. Зaбpaнaтa щe изĸлючи няĸoи oт тяx, нaпpимep тeзи, ĸoитo ce пoлзвaт в пeчĸитe. Beчe пpoизвeдeнитe ĸpyшĸи, дocтaвeни пo мaгaзинитe, cъщo щe мoгaт дa ce пpoдaвaт и cлeд тaзи дaтa – дo изчepпвaнe нa ĸoличecтвaтa. Oчaĸвa ce зaбpaнaтa дa дoвeдe дo oгpoмнo нaмaлeниe нa вpeднитe eмиcии и cмeтĸитe зa eлeĸтpичecтвo, пocoчвaт eĸcпepти.

LЕD ĸpyшĸитe ĸoнcyмиpaт пeт пъти пo-мaлĸo eлeĸтpoeнepгия oт xaлoгeннитe, a пълнoтo пpeмaxвaнe нa втopитe щe cпecти 15 милиoнa тoнa въглepoдни eмиcии гoдишнo – ĸoлĸoтo ce изпycĸaт oт цялoтo пoтpeблeниe нa eлeĸтpoeнepгия нa Πopтyгaлия. Рhіlірѕ, вoдeщ пpoизвoдитeл в ceĸтopa, изчиcлявa, чe пoтpeбитeлитe щe пecтят пo oĸoлo €125 гoдишнo cpeднo oт пpoмянaтa, ĸaтo в тoвa чиcлo e вĸлючeнa и пo-pядĸaтa пpoмянa нa ĸpyшĸитe, тъй ĸaтo LЕD мoдeлитe изĸapвaт дaлeч пo-дългo. Xaлoгeннитe имaт живoт oĸoлo двe гoдини, a пo-мoдepнитe лeд – 15-20 г., твъpдят пpoизвoдитeлитe. Oĸoлo €100 щe ca cпecтeнитe cpeдcтвa в cмeтĸитe зa тoĸ cpeднo зa EC.

Историята на халогенната крушка

През 1801г. Хъмфри Дейви прави експеримент, при който пуска ток през платинена нишка. Въпреки това, този опит не се счита за успешен и откриването на първата крушка се приписва на Томас Алва Едисън, който не е пионер в тези изследвания, но прави първия успешен тест.

През 1854г. Джоузеф Суон прави опити за създаване на крушка с нажежаема жичка. Той успява да я изобрети след 10 години, но резултатите не са никак задоволителни, заради прекалено краткия ѝ живот.

Създател на първата лампа с нажежаема жичка е А. Лодигин. През 1872г, той пълни стъклен балон с въздух, запоява в него два медни проводника и ги съединява с въглена пръчица. След като пуска ток, въглената пръчица започва да се нагрява, при което отделя светлина. Проблемът е, че тя издържа максимум половин час и след това изгаря напълно.

Томас Едисън вижда, че проблема е в кислорода. През 1875 г, той изтегля въздуха от балона и успява да увеличи продължителността на осветлението. С негова помощ крушката вече има по-дълъг живот и въглеродната пръчица изгаря по-бавно. През 1879 г. той започва да продава своите нови осветителни тела.

Едисън създава първата в света електроцентрала, която е в състояние да захрани 10 000 лампи. Това е началото на една нова ера – ерата на електричеството.

През 1890 г. А. Лодигин подобрява още повече своята електрическа крушка, като подменя жичката с такава от волфрам и решил, че ще е по-добре балона да бъде пълен с азот.

Унгарската компания „Тунгсрам“ въвежда в експлоатация волфрамовата жичка, която се използва и до днес. Тя работи много по-ефективно и има по-дълъг живот. От волфрамовата спирала зависи какъв ще е цвета на светлината и какво ще е нейното количество.

При температура от 2700 градуса по Целзий се излъчва ярка светлина (бяла светлина). В 75 и 100 ватовите крушки температурата е приблизително 2550 градуса (4600 градуса по Фаренхайт). Тази температура на нишката може да предизвика много голямо топлинно излъчване, при което се отделя и много видима светлина.

Кога токът за осветление идва в България?

Първата електрическа крушка в България светва в Княжевския дворец – София на 1 юли 1879 г. с електрическа енергия, добита от водната сила в Хаджиберовата воденица в Габрово. Изграждането на микроелектрически централи за осветление в различни селища поставя началото на местната електрификация, която е характерна по онова време не само за България, но и за Европа и продължава през първите десетилетия на ХХ век.

Областната електрификация в България, характерна с изграждането на по-мощни електроцентрали, преносни електропроводи, трансформаторни подстанции, се развива сравнително бавно поради недостатъчни инвестиции.

В края на 1969 г. електроснабдителните предприятия по места се трансформират в 13 клона на обединението в София. Клонът в Стара Загора има предмет на дейност – пренос, трансформация, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на Старозагорски, Ямболски и Сливенски окръг. Пловдив става център на електрификационна област, която обслужва окръзите – Пловдивски, Пазарджишки и Смолянски.

През 1970 -1991 г. изостаналостта на страната по отношение на електрификацията е преодоляна и по структура и обем на електропроизводство тя се изравнява с развитите страни.