Стефана КАРАДЖОВА, адвокат

В сряда непълнолетни протестираха пред съда. Със свирене, викове и плакати, искаха за обвиняемия, блъснал 16-годишният Станислав, който почина, справедлива присъда. Добре е да протестираш, когато си недоволен.

Но не е добре да не знаеш какво искаш. Особено когато си на 15-17 години и си получил право да
викаш и свириш 4 часа под прозорците на съда.

 Какво научиха тези деца? 

Че шофьорът е убиец, че съда е корумпиран, че нещо страшно нередно отново се върши.
Някой опита ли се да им обясни, че тези десет хиляди лева не са присъда, че не може и да става дума човешкият живот да струва тези пари. Някой опита ли да
им обясни, че това е мярка за неотклонение, че щом обвиняемият е неосъждан, и няма реални данни по делото, че има опасност да се укрие и да извърши
престъпление, определението на съда е напълно законно!

А според личното ми мнение – размерът на гаранцията е прекомерен. Защото шофьорът тепърва ще бъде съден, и вероятно ще лежи в затвора, на вашия език. Разбира се че той трябва и ще бъде наказан. Ако бях майка на момчето, вероятно щях да искам да го убия. Как се търпи такава загуба? 

Но ние не сме във времето на „око за око“. Затова трябва минимум поне знание, когато крещиш недоволството си. Защото от този протест няма полза. Има вреда, и тя е в поддържане и насаждане на незнание. На омраза и неуважение към каквото и да е, различно от емоционалната ви убеденост. Ако бях там, щях да опитам да им обясня. Все едно дали щяха да ме освиркат. Но щях да опитам. И щях освен това, да ги питам, дали носят каски и имат  ли светлоотразители на велосипедите си. Вие знаете ли
дали вашите деца имат?

И – не ми се слуша за това дали законът е лош. Всеки недоволен може да вика пред парламента.