Почивните дни през тази седмица се превърнаха в работни за повечето от собствениците на картофени ниви в Равногор. Масовото вадене на картофи може да се види в почти всички околности на селото, а туристите в селото и близкия курорт Атолука могат да си тръгнат с гаци първокласен картоф. Цените са по споразумение и тръгват от осемдесет стотинки за килограм, но за особено големите кореноплодни ще се наложи да платите и по-скъпо. Производството на картофи е традиционно за родопското село и по време на социализма тук се е намирало и едно от най-големите семепроизводни стопанства в Южна България.

Иначе родината на картофите е Южна Америка, вероятно от района, заеман от днешните Перу, Боливия и Чили. Картофите съставляват важна част от културата на Андите и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Те се разпространяват в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в късния 15 и ранния 16 век. В Южна Америка и днес се срещат над 200 диворастящи вида.

Най-старото писмено известие, което оповестява за появата на картофите по българските земи се смята това на отец Зотик от Преображенския манастир (близо до Търново). То е датирано от 1825 година и според написаното в него става ясно, че още тогава – градинари от Лясковец донесли в светата обител картофи, наречени „влашки боб” („Влашко” – дн. Румъния). Друг известен извор е и дневника на търговеца от Самоков Димитър Смрикаров, в който той записал: „Презъ 1835 година, месецъ априлий, за пръвъ пътъ въ българско засадихъкартофи – червени и жълти, въ градината си надъ града. Същите донесохъ отъ сръбско и гръцко, дето ми ги хвалиха и азе ядохъ отъ тяхъ. Има и други предположения за проникването на Картофа в България дори още през 1750 г., от Унгария, но това е по-скоро сензация и конкретни писмени документи и доказателства няма и не са открити.

За съжаление не са открити и писмени сведения, кога и как картофите са донесени в Родопите. Според многобройните устни предания обаче, това ще да е станало между 1815 г. – когато избухва Сръбското въстание, оглавено от Милош Обренович и 1829 г. – годината на Гръцкото въстание. Родопските мохамедани на бимбашията (хилядник) Агуш ага от с. Могилица (Смолянско), които участвали в потушаването на Гръцкото въстание, на връщане донесли със себе си първите картофи в планината. По-достоверно обаче звучи едно друго предание. Според него: Среднородопски мохамедани, под командата на билюкбашията Сюрчо от с. Райково, след потушаването на по-раншното Сръбско въстание достигнали чак до Босна и от там, наред с другата плячка, донесли и малко картофи за зоб на конете си. Родопчани започнали да сеят картофите, но в началото не били доволни от техния вкус, защото ги консумирали сурови. По-късно обаче, когато Сюрчовите приближени им разкрили, че трябва да ги варят и пекат – станало ясно, че „франсъзкия коченъ („френски кочан”), наречен по-късно с оригиналното индиано-испанското название „патато”, е нещо много вкусно и апетитно.

В Равногор картофите се наричат „барабой“. А тази година той е особено едър и съвсем скоро местните стопани ще демонстрират своята продукция на Празника на картофа, който се провежда в края на октомври и тази година предстои четиринадесетото му издание.