Над сто представители на адвокатската колегия, много магистрати изпратиха днес до вечното ѝ жилище съдия Дочка Илиева – Върбева. Тя почина след дълго и мъчително боледуване. Кариерата ѝ стартира като съдия и в Пазарджик, тя достига до изпълняващ длъжността председател на Окръжен съд – Пазарджик, а през 2004 г. тя преминава на работа в Апелативен съд в Пловдив, където преди три години е избрана за зам.-председател на УС на Българска съдийска асоциация. Съдия Дочка Върбева от Апелативния съд в Пловдив получи наградата „Съдия на годината“ за 2015 г. в годишните награди за правосъдие „Темида – цената на истината”.
Изказваме съболезнования към близките и роднините на съдия Върбева.
Нека почива в мир!
Дочка Илиева-Върбева е скъп приятел от студентските години, не само на мен, а на много хора, които я носят в сърцата си и ще я помнят с нейния финес, обаяние, доброта и най-вече с изключителния интелект, с който природата я беше надарила. Тя беше забележителна, способна, най-безспорният авторитет за нас, респектираше с ерудицията си, а същевременно можеше да бъде весела и безгрижна, притежаваше искрящо чувство за хумор, постигаше всичко с лекотата на наистина способните хора и беше естествен лидер. Беше великодушна и благородна, имаше щедра душа, помагаше и на другите да станат по-добри и озаряваше всички ни с яркото си присъствие. Беше изключително обичана от своя съпруг и своите деца, от семейството си, които бяха изключително всеотдайни към нея до последния миг.
С поклон
Пепа Стоянова-Тодорова
Дочка Илиева-Върбева е скъп приятел от студентските години, не само на мен, а на много хора, които я носят в сърцата си и ще я помнят с нейния финес, обаяние, доброта и най-вече с изключителния интелект, с който природата я беше надарила. Тя беше забележителна, способна, най-безспорният авторитет за нас, респектираше с ерудицията си, а същевременно можеше да бъде весела и безгрижна, притежаваше забележително чувство за хумор, постигаше всичко с лекотата на наистина способните хора и беше естествен лидер. Беше великодушна и благородна, имаше щедра душа, помагаше и на другите да станат по-добри и озаряваше всички ни с яркото си присъствие. Беше изключително обичана от своя съпруг и своите деца, от семейството си, които бяха изключително всеотдайни към нея до последния миг.
С поклон
Пепа Стоянова-Тодорова
Дочка Илиева-Върбева е скъп приятел от студентските години, не само на мен, а на много хора, които я носят в сърцата си и ще я помнят с нейния финес, обаяние, доброта и най-вече с изключителния интелект, с който природата я беше надарила. Тя беше забележителна, способна, най-безспорният авторитет за нас, респектираше с ерудицията си, а същевременно можеше да бъде весела и безгрижна, притежаваше забележително чувство за хумор, постигаше всичко с лекотата на наистина способните хора и беше естествен лидер. Беше великодушна и благородна, имаше щедра душа, помагаше и на другите да станат по-добри и озаряваше всички ни с яркото си присъствие. Беше изключително обичана от своя съпруг и своите деца, от семейството си, които бяха изключително всеотдайни към нея до последния миг.
С поклон