Иван ДИМИТРОВ

13иван

По пример на миналия политически сезон и новият започна с протести. Анализът ще обърне внимание на организирания протест на 16.09.2018 г. който има своите прилики, но най-вече и своите отличителни черти спрямо предходните протести. Критиките, че този протест е организиран от т.н. „професионални протестъри“, които търсят зрелищен сблъсък и масова демагогия, за да заработят партийния си хонорар  са  неоснователни, което ще стане ясно в следващите редове.

Както повечето протести и този премина през организиращото съдействие на социалните медии и пряко чрез facebook, като платформа за бърза комуникация, лесно спечелвано доверие и клик за присъствие. Както повечето, така и този предизвика затваряне на автомобилното движение на бул. „ Цар Освободител“, транспарантите и активността сред хората бяха преобладаващи. Заявките за продължителност също.

Внимание заслужават неговите различия. В основата си протестът е организиран и подкрепен от българите в чужбина. Доскоро, активността на мнозина в странство минаваше през проявен интерес към медийния политически обзор, критични въпроси и нападки към представители на политическия елит, когато са организирани международни посещения, а сега вече на терен /географска България/, като активна част от уравнението управляващи-граждани. Ясно се заяви, че има българи от много държави, но съвсем ясно е, също така, че  опасността да се злоупотреби с понятието българите в чужбина се оправда. „Професионален протестър“ не би рискувал да си навлече гнева на сънародниците ни в странство, като сложи всички под общ знаменател и автоматично ги причисли към протестните действия.

Сам по себе си протестът трудно ще намери институционална сила да входира исканията им в дневния ред на Народното събрание, нещо повече – възможността да се срещнат с депутатите и да разговорят с тях бе нищожна, защото в неделя, представителите ни може да са навсякъде, но не и в Парламента. В този смисъл това е още едно от основанията да отхвърлим мотив за платено протестиране. Други мотиви са свързани с това, че от една страна е трудно да се събере достатъчно маса в неделя по обяд, която да натежи със „социални“ килограми, а от друга страна, протестиращите не допуснаха медиите близо до тях, под предлог, че са се научили да се справят с неглижираност от медийна страна. Така всеки, разбиращ от ефектите на масовите действия знае, че за ефективен протест технически е нужно да се организират хората в делничен ден, след 18:00 часа, когато работата за деня за повечето е приключила, а присъствието на медии, колкото се може повече е задължително.

Исканията на протестиращите също дадоха своя отличителен дан. Обхватът им налага отговорност за всичко и в случая, удобно за народните ни представители, последващи действия за нищо. Какво имам предвид? Разследване на всички правителства, оттегляне на политическите партии, оставка на правителството, свикването на ВНС, управление чрез референдуми като в Швейцария – всичко това е поглед отвисоко на механиката на политическата система и недоволство към нея, но същевременно показва, че липсата на точна и ясна конкретика е удобен отказ за задължаващи действия от страна на управляващите. Отказ за широко гражданско участие също, първо, защото организаторите го декларират като протест на българите от чужбина, второ, защото една голяма част от гражданите не знаят, какво точно се има предвид, какво би се случило с тези предложения, колко време ще е необходимо, заедно с една голяма въпросителна – всяко едно от предложенията отваря много политико-философски въпроси, за които няма визионерски отговор.

Разследване на всички правителства

Основателно искане на фона на част от това, което се е случило през последните 27 години /корупцията по високите етажи на властта, без значение цвета на правителството/ скандалите с употребата на власт за лични цели, които междувременно продължават и днес / т.н. гейтове/. Проблемът е наложената среда, в която отново се появява това искане. За жалост то служи повече като предлог за популизъм, ако бъде припознато от някоя партия. С други думи през годините една или друга партия го намира като реваншистки аргумент за лични цели, без да се обръща внимание на най-важното – обществото и парадоксално – евентуална институционалната подкрепа към това искане би го лишила от неговата общественост.  То, обществото, стана резистентно от многото говорене, и малкото действие към разследване на правителствата. За сметка на това се засили политическата апатия и категоричен отказ на мнозина да участват в политическите процеси. За справка: слабата избирателната активност по време на избори, ниското доверие в институциите, нарастващата незаинтересованост от страна на младите хора към управлението.

Оттегляне на политическите партии

Всяка партия е сбор от хора, обединени на доброволен принцип около определени идеи, визия, идеология за развитие на една държава. В този смисъл всяка партия се стреми да превърне нейния групов интерес /бидейки изградена от хора/ в публичен, чрез спечелването на избори. С други думи те се борят за институционално представителство, за да имат легитимен инструмент, чрез който да прокарват политики. След като е получила възможност да участва в Парламента, било като партия, която има възможност да излъчи Правителство, или в опозиция, то автоматично това означава, че тази партия има законова легитимност, тоест достатъчен сбор от хора, които стоят за нея и за гласували за нея и нейните кандидати. Да се оттеглят всички партии, означава да се отхвърлят политическите виждания на всички гласували. Независимо от участието на заинтересовани страни, НПО -та, синдикални и икономически организации, общественици, само партиите са тези, които носят пряка отговорност за законотворчеството в държавата.

Оставка на правителството

Въпреки разумността на мотивите им, протестиращите трудно ще срещнат разбиране и ще се  превърнат в предлог за оставка. За нея ще трябва нещо повече. Основанията за написаното са следните:

  • в продължителен период от време протестите се превърнаха в част от политическия живот в страната ни. Метаморфозата им е видима с невъоръжено око – от нещо необичайно и рядко до ежедневно и постоянно. Толкова много на брой протести, от толкова различно естество, с толкова много различни заинтересовани групи. Правителството по един или друг начин отговори на протестите, било със смяна на министри, зам.-министри, било с отпускане на допълнителни средства, било с пасивност, но не и с оставка;
  • Правителството успя да мине и сътресенията по негов адрес вътре в Парламента. Вотовете на недоверие инициирани от страна на опозицията в лицето на БСП не успяха да минат;
  • Правителството успя да продължи да работи дори и по време на кризи вътре в самота него. Визирам кризисните ситуации между Валери Симеонов и Николина Ангелкова;
  • Правителството оцеля и след кризите вътре в „малката“ коалиция. Визиите на патриотите регистрират сериозни разминавания особено в лицето на Валери Симеонов, Волен Сидеров и квалификациите по собствен адрес.

Избори за ВНС

Отчитайки функциите и важните въпроси, които решава ВНС към него трябва да се прибягва много внимателно. Почти утопично е в Парламента да се намерят 160 депутата, които за заявят своето „ДА“ за свикване на ВНС, по ред причини, повечето от които вътрешнопартийни и по-малко поради лична незаинтересованост. Трябва да се отчете фактът, че в обществото ни такъв разговор не се води /извън повърхностната част на темата/. Партиите сами по себе си, също не са инициатор на темата, дори повечето заявяват, че нямат подготвена платформа и законодателство от висотата на ВНС. Подобна тема изисква много сериозна подготовка, не само сред парламентаристите, но също и сред обществениците, защото всички те заедно трябва да аргументират широко застъпничество. Такъв дебат, несъмнено би бил полезен!

Управление чрез референдум

            Няколко важни условия за управление чрез референдуми, както самите протестиращи са посочили за успешен модел – референдумите в Швейцария, е традицията в политическата култура сред обществото и осъзнаването на отговорността, която поемаш. Швейцария е страна, която е с дълбоки корени в поддържането на участническа политическа култура сред обществото  с традиционно установени нагласи и отговорност към референдумите. В България няколко пъти се проведоха допитвания до народа, без достатъчно добра подготвена разяснителна кампания, без активно участие на посредници, които да разясняват последствията от гражданското „Да“ или „Не“.  Последният референдум иницииран от Слави Трифонов, въпреки силната информационна кампания, не успя да събере достатъчно участие от страна на гражданите, за да станат задължителни неговите предложения. Думата задължително предполага много отговорност, инак може да се случат непредвидими и непотребни неща / Брекзит в Англия/ и по демократичен начин да се погуби демокрацията. Има много „подводни камъни“ при темата за налагането на референдумите и е повече от нужно те да бъдат широко дискутирани. Определено, присъствието й в дневния ред на протестиращите показва, че българското общество има желание да участва в управлението и има самочувствие за взимането на управленски решения. Разговорът по темата е задължителен.

 

В заключение може да се каже че на този етап отношенията между гражданите и управляващите се градят  през протести . На внимание са много отворени въпроси, които несъмнено рефлектират върху демокрацията у нас. Какво показват тези протести, засилват ли консолидацията на основание нарастваща гражданска активност, не заявяват ли пряко, че има сериозни проблеми в институционалното устройство на страната ни, че определени институции въобще не работят, или че са просто механизъм, който да даде приоритет на дадени въпроси /след като се протестира под прозорците на властта/, сплотяват ли гражданите, или напротив -правят ги видимо разделени, повече резултат на популизъм ли са или на борба за отстояване на разумни визии, целенасочено отбягвани от политиците? Всеки един протест има огромна сила, фундаментален въпрос е как ще се използва, дали съзидателно, дали разрушително? Този фундаментален въпрос стои и пред управляващи и пред управлявани!