Поезията като състояние на нелегалност на духа – по тази тема за разговор в студиото на “Свободна зона с Георги Коритаров” са поканени младата поетеса Лора Динкова и литературният критик Никола Иванов.

„Поезията е една изява на свободата“, това заяви поетесата и внучка на поета Иван Динков – Лора Динкова. „Това не може да се случва нелегално. Духът има универсална легалност. Не съм обвързвала никога моя старт в литературата с него, за своите инкриминирани стихове Иван Динков никога не се е оплакал, а иначе става дума за „На юг от живота“ и „Хляб от трохи“. Била съм около десет – тринадесет годишна, когато той ме насърчи да пиша. Тогава пробвах да направя първия си разказ, но се отказах и по-късно продължих. Бях на 17 години, когато почина той.“

Има ли семейна координатна система в литуратурата? – това бе един от въпросите, който зададе Георги Коритаров на Лора Динкова.

„Много е трудно човек да бъде критик на себе си, не мога да кажа от къде идват влиянията в моята поезия. Думата приемственост не е точната дума, това е някаква сгъстена енергия през годините, която се проявява.“

25лора динкова

Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие“, с която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, провеждан в Хасково. През 2013 печели Трета награда (и първа за България) от организирания в Харков, Украйна славянски поетичен конкурс. През 2014 г. излиза втората й стихосбирка „Осиновени думи“. Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

Никола Иванов припомни това, че в първата претопена стихосбирка на Иван Динков има стихове, които бодат. „При хора като него не действат нито тоягата, нито моркова. Той отстоява поезията си докрай. Хората идеалисти и творци като него не са имали никакви задръжки да критикуват“ – каза литературният критик и разказа, че първият му ръкопис е върнат и след три години той пак ги дава и се появява „Антикварни стихотворения“,  първото име на тази стихосбирка е „Нови псалми“ е обсъждана 13 пъти и пак е върната. По съвет на Фурнаджиев той публикува свои ученически стихотворения. Защото големият поет е убеден, че името Иван Динков трябва да се появи в публичното пространство. Но пък Иван Динков никога не е участвал в издаването на общи комунистически – поетични антологии.

„Според мен всеки истински поет има чувство за собствена първородност, той не може да подражава. Големият талант е наследник на себе си, когато е талантлив един човек той умишлено бяга от сянката на своите роднини – творци. Никой не идва на празно място, сед Омир – нищо ново, но всички следващи дописваме Омир, трябва да се знаят предците, защото най-голямата грешка на младите е, че смятат себе си за начало на литературата.“ – каза Никола Иванов.

„Иван казваше, как съм сигурен, когато напиша едно стихотворение то още ми е топло и след това изчаквам, за да го проверя и когато съм сигурен, че то не звучи фалшиво, тогава го показвам и знам, че съм постигнал нещо. Метафората за нелегалност на духа опира до едно особено състояние на душата на твореца, заяви Никола Иванов. Според него след 1989 г. нещата в полето на литературата са променени и бягането в нелегалност не е наложително, но то продължава да съществува. Кое е поезия, кое е дълбоко, кое е стойностно? Това трябва да си го обяснят младите.“, смята литературният критик. И добавя:

„Посредствените автори се организират срещу талантливите, когато един поет е убеден, че е стойностен трябва да не обръща внимание на думите на махалата.“

Цялото предаване вижте – ТУК и ТУК