Пазарджишките творци Маргарита Иванова и Спас Киричев се представиха блестящо на Осмия фестивал „Огнени цветя“, който се състоя в Русия, през първите петнадесет дни на септември. Основното изискване на организаторите на симпозиума е да се създаде скулптура от керамика, която би се вписала успешно в ботаническата градина. Размерът на произведенията е извън стандартния формат на керамичните скулптури – с височина от 1.60 и ширина до седемдесет сантиметра, разказва Спас Киричев. 

Ние решихме да направим „Дървото на познанието“ за тази част от Никитската ботаническа градина, която се нарича Райска. В основата на нашата скулптура е глаголицата, от която се появяват буквите на кирилицата. В дървото е вмъкната и змията, която държи ябълката и изкушава хората да опитат плода на Дървото на познанието.

Голяма част от славянските народи не са наясно, че Кирил и Методий са създали първо глаголицата, а кирилицата е дело на техните ученици и всъщност това бе целта на нашето творение, то наистина да бъде източник на едно ново знание. Ние се познаваме отдавна с организаторите на този фестивал и се съгласихме да участваме в симпозиума, като идеята ни е да покажем, че чрез писменото слово, хората са достигали до истинското познание през вековете.“ – допълва Спас Киричев.

В симпозиума са взели участие общо дванадесет творци, като те са били групирани по двойки и всеки отбор работи по определена тема, участниците са от България, Индия и Украйна. Интересна е и скулптурата на индийците, които всъщност практикуват свое древно познание. „Ние считаме, че обгарянето на статуята има и сакрално значение, защото самият процес се състои от три компонента – масло, фитил и огън, маслото – е олицетворение на човешките пороци, фитилът на егото, то обгаря пороците и се ражда огънят, нашето духовно израстване“. – разказва Аасхат Синха, в телевизионното предаване на Ялтенската телевизия, посветено на симпозиума, в което участва и българката Маргарита Иванова.

„Дървото на познанието“ вече е заело своето достойно място в Никитския ботанически сад, а ако ви се отвори път натам, непременно го потърсете.

Ботаническата градина в Никита

съдържа 18 хиляди растения от целия свят. Разположена е на планински склон между селището със същото име и морето. Тук могат да се видят множество декоративни дървета, цветя, храсти, езерца и каскади с водни лилии и какво ли още не. Работи и научно-изследователски център по въпросите на ботаниката и селектирането на плододайни дървета. Ботаническата градина е създадена в началото на 19-ти век с указ на император Александър І. По време на германската окупация през Втората световна война повечето растения са унищожени. Ценна колекция от хербарии е изнесена в Германия, а след войната е открита край Берлин и върната обратно. Няколко часа ми бяха необходими за да разгледам всичките раздели на Никитската ботаническа градина.

„Обиколката на това място беше запомнящо се преживяване“, разказва Спас Киричев.

Какво представлява „огнената скулптура“? 

„Огнената скулптура“ е относително нов жанр в художествената керамика. И стар едновременно, тъй като е заимстван от редица етнически групи, които обгарят своите ритуални скулптури, че дори и глинените си домове. Това се случва ежедневно в днешна Индия, Африка и Латинска Америка. Необходимостта да се обгаря керамичното произведение извън пещта има няколко причини: размерът на скулптурата не позволява тя да влезе в пещта, за да се създаде шоу и по този начин да се привлече вниманието на публиката към работата с керамика,  запознаване с независимостта и възможността да се работи извън благата на цивилизацията и не на последно място като художествен изказ.

Идеолози на съвременната огнена скулптура са датчанката Нина Хол и индусът Вали Хавес. Като всеки от тях е следвал своя независима задача – Нина искала да избяга от ограничението на размерите на пещта, а в същото време и като преподавател, който иска да покаже на сдвоите студенти, че творецът не може да бъде вкаран в определени рамки, а Вали, който пътувал по целия свят, за да обучава керамиците да се справят извън техническите удобства и да добиват нова професионална дързост. Неговият седмичен курс съдържал практически уроци за създаването на открита пещ от нищо, с подръчни средства. „Самоизпичащата се“ скулптурабила част от тази програма. Неотдавна модата на огнените скулптури идва и в Украйна, дообогатена с националния опит в това отношение.

Огнената скулптура – това е керамична скулптура с „висок ръст“, която се изработва без дъно и връх. Тя се поставя върху глинена основа и се обгаря с дърва или газ, буквално на улицата. Така скулптурата се превръща едновременно в пещ и произведение на изкуството. Изгарянето не пречи на външния облик, защото скулптурата е внимателно обвита с каолинова вата, която се премахва в края на процеса. Всъщност, финалът на изпичането е основната цел на шоуто – „дрехите“ падат и публиката вижда червеникава, искряща скулптура, която за известно време се охлажда пред удивените погледи на аудиторията. Ажурните процепи и ефектните отвори, през които се процежда жарта, допринасят за празничността на загадъчното действие.

При създаването на огнената скулптура има много технологични тънкости и правила, а изгарянето е сложен и деликатен процес. Самото обгаряне на керамиката може да отнеме от един до няколко дни, температурата достига до 1300 градуса, ето защо не се препоръча това да се прави от необучени хора. Тази висока температура е необходима, за да не може произведението на изкуството да се разруши от студа, вятъра, дъжда или прекалената жега.

26маргарита 26маргарита126маргарита2