Никола ИВАНОВ, литературен критик

Ще започна литературнокритическите си размисли върху новата поетична книга на Валентина Радинска „Защото е студено” с едноименното стихотворение, което е посветено на починалия любим Крикор Азарян, защото то е определящо за общото звучене на сборника и е сред емблематичните творби, които характеризират строго индивидуалния творчески почерк на тази поетеса:

 

Защото е студено, Господи, защото е студено…

          Защото плачат ветровете във скута бял на февруари.

          Защото времето отлита, защото между теб и мене

          е само тишина и зима… Нататък – здрачът се повтаря.

 

          Защото в пустите градини следите ни са заличени…

          Защото си подминал всяка сълза, която съм посяла.

          Защото страшно съм ранена… Защото всичките значения

          на светлината тънат бавно в молитвата ми отмаляла…

 

          Защото е за мен ветрището, а всички радости са чужди…

     И затова по пътя тъмен и хлъзгав – ти бъди до мене!

    До мен – тъй дълго необичана, тъй дълго – никому ненужна…

    Защото е студено, Господи!… Защото е студено…

 06валя радинска

Пред смъртта на любимите хора всеки е безсилен. Никакво снизяване на словото, никакви сладникави, сълзливи, захаросани повърхности излияния и чувства, никакъв фалш. Всичко е дълбоко преживяно, изстрадано, истинско. Драматична, дълбока до трагизъм творба, която ни прави съпричастни на душевната мъка на лирическата героиня на поетесата и безрезервно й вярваме.

Впрочем това е интимна книга, в която чувствата и болката са изтръгнати от дълбините на сърцето и душата на поетесата. Лирическата героиня търси духовна опора и подкрепа от Него, който е отнел любимия и трябва да й помогне да преживее загубата и да я направи по-поносима. Загубата на любимите е винаги болезнена, те остават в сърцата и душите ни завинаги, споменът за тях е до края на земните ни дни, когато вярваме, че се преселваме и отново ще се съберем Там, вече завинаги.

Любовната изповед е автентична, защото е изстрадана, лична. Любимият е единствен, неповторим, незаменим, вечно ще живее в сърцето на лирическата героиня, и в пустошта той ще я крепи до края на земните й дни. В неговата памет си заслужава да живее, за да съхранява спомена за него:

 

        Тази рана зараства – за кратко сърцето забравя…

        После – кърваво цвете в самотата ми мътна цъфти…

        И когато в живота ми нищичко не остава –

        само ти ми оставаш, любими, единствено ти…

 

        Когато – бездънни! – вилнеят над мен небесата,

        когато – бездънна! – сляпа пропаст във мен шепти,

        само ти си, в когото се вкопчва за миг душата –

        само ти ми оставаш, любими, единствено ти…

 

Връзката между лирическата героиня и любимия е вградена не само в душата и сърцето, но и в тялото на поетесата, което я прави неунищожима и вечна:

       Това е записано в книгата на моето тяло;

       ………………………………………………………………..

       Това е в кръвта ми, във вените ми пулсира.

       ………………………………………………………………..

       Това е записано в клетките ми, в дъха ми…

       …………………………………………………………………

       Това е записано в мене – не можеш да ми го отнемеш…

                                    („Това е записано в книгата…)

Това е обричане във вечност! То ще й помага да преживее изпитанията. Споменът за любимия „пише” стиховете й, той присъства във всеки неин стих, участва в сътворяването на стиховете, подготвя я за нейната Голгота, лирическата героиня е обсебена от неговия образ. Болезнено драматични са душевните преживявания на поетесата, това е нейната съдба. Реката ще „влачи по урвите, ще „блъска с кипящи води, / с коренища, със камъни, с кал – със каквото й падне” всичко изречено от нея.

В „Оловно е, тежко небето” Валентина Радинска е съчетала интимното със социалното, личните й беди са съпътствани от бедите на Родината:

 

         Оловно е, тежко небето.

         Ни сняг, ни порой не подмина

         Унилите бавни полета

         на моята малка родина!

 

Много „тъжна” е родината на поетесата.

Въпреки сполетялото я трагично нещастие В.Радинска се осланя на Свободата, защото за нея това е висша ценност. Тя не може да понесе „привичния си хомот”… Призовава любимия и всички хора:

 

             Много страшно ли е – да й усетиш силите,

             да те вдигне във висините, да ликува в теб след това?

             Много страшно е, да! – За безкрилите!

             Стой си вкъщи тогава! А аз продължавам – сама!

 

Свободата ще подкрепи лирическата героиня по-поносимо да преодолее житейските нещастия.

Безлюбовният ден е безсмислен. Нейното желание е в сърцето и душата й да „влязат сълзите, за да излязат на думи на сутринта…”, защото голямата поезия се създава преди всичко от драматичните и  трагични преживявания. Нейните стихове са изпълнени с болка и самота:

 

            Просто – в мен боли… И аз треперя.

            Просто… прекалено ми е тихо.

            Тез, които търсех – не намерих.

            Търсещите мен – не ме откриха.

                                („Просто – лошо пада светлината…)

     „Тъжният мъж” е опората за лирическата героиня, тя мечтае за него. Песните на поетесата са „тъмни” – една точна самохарактеристика. Самохарактеризира се и в „Много дълго валя”: „А от думите капе дъжд, и покълва от тях светлина”. И Валентина Радинска се озарява през спазмите си. Тя винаги е на ръба на пропастта и надвесена над бездните й. Призовава любимия някоя нощ да дойде и приседне до нея, защото го очаква („Не разбивай сърцето ми”), изтръгва думите от болката и живее с тях. „Но лъхва ме горчив пустинен вятър”, споделя Радинска в „Мълком”. Мечтае огънят да „стопли сърцето премръзнало…”. Нищо друго не й остава освен самоподкрепа: „Я вземай в ръце живота си”; „…вземай живота си и се справяй!”. На лирическата героиня като изход остава самоспасението, да възкръсва като птицата феникс из пепелищата.

„Самотата е моята родина” – заявява поетесата в „Докато свърши зимата” и продължава с упрек към любимия: „Ти мълчиш. И не идваш… Сърцето ти глухо и сляпо е!” Със самота е изпълнено и „Как ми се плаче”, където иска да си каже „две думи сама”. Колко тъжна красота излъчват стиховете от „Засипват пътя есенни листа”:

 

               Засипват пътя есенни листа.

               Дърветата – със клони голи…

               Така набързо идва есента,

               с дъждовните си сприхави глаголи…

      

               Кога облякохме палтата от тъга?

               И зимни птици край очите ни прелитат…

               В тържествения химн на есента

               последните акорди се оттичат…

 

Смъртта на любимия е направил по-тъмен стиха й. Трайно и красиво, вечно като самия живот…

Лед, сняг, дъжд, мъгли, реката е „каменна”, властват зимата и есента, светлината се прокрадва и появява за малко:

 

                 Поне това – от другата страна

                 на разума, на чувствата, на юли,

                 където петъкът е наръч светлина,

                 а времето е просто лист отбрулен…

 

„Искам да се събудя” говори за настроенията в поезията на на Радинска в стихосбирката, в творбата поетесата споделя:

 

                  Искам да се събудя, ако завали…

                  Искам да се събудя – на тънкото, тъжно рамо.

                  Искам да се събудя – и да не боли…

                  Искам да се събудя… И да не съм рана.

 

Иска, но няма да го постигне, защото и обратната страна на раната при тази поетеса е също рана. Затова е толкова убедителна, силна и въздействаща поезията й в тази стихосбирка.

Тази поезия е изпълнена с говорещи мълчания. Като че ли в „Южно” Радинска се измъква от мрачините, но драматизмът остава и се усеща, защото „пеят дъждовете”.

И в тази си стихосбирка Валентина Радинска показва перфектното владеене на класическата поетична форма, защото който го може, го може. Класическият стих не е затвор и съвсем не е изчерпан, той е напълно жив и пълноценен, и зависи единствено от степента на таланта. „Защото е студено” е стилна и художествено единна поетична книга, в която стиховете са от висок разред. В нея поетесата отново не е допуснала спадове и колебания. Читателите, които жадуват за истинска и значима поезия ще се срещнат именно с нея. И в този си поетичен сборник Радинска си е отново познатата ни Валя Радинска – физиономична, разпознаваема, автентична. И отново ни убеждава, че е невъзможно да изневери на себе си, на творческата си самонагласа.

 

Валентина РАДИНСКА, „Защото е студено”, стихове, редактор Николай Милчев, Изд.”Захарий Стоянов”, 2018 г.