Над хиляда души в Пещера вече са положили подписа си в подкрепа на досегашния си свещеник Иван Каменаров, който безцеремонно бе освободен от поста си в храма „Пресвета Богородица“. На негово място по повеля на владиката дядо Николай е назначен отец Георги Глухчев, който според проучване в търговския регистър се оказва и собственик на погребална агенция. Тя пък е адресно регистрирана на улица „Атанас Ненов“, където на №20 се намира брациговският храм „Свети Йоан Предтеча“. На същия адрес фигурира и седалище на фирмата на сина на отец Георги, също запътил се към расото – Кузман. Той пък стопанисва туристическа агенция.

Явно божите служители са решили да вземат нещата в свои ръце, тъй като религиозният туризъм е едно от печелившите пера за черноризците. С подобна дейност е много известен и бившият радиловски свещеник – Борис Манов, който беше прогонен от храма си, точно с мотива, че от туризъм нямал време за проповеди, от същия владика, който сега гони отец Иван Каменаров.

Но бегъл поглед назад във времето показва, че търговските дейности изобщо не са запазени само за светски хора, защото в един от велинградските храмове проповядваше свещеник, който беше собственик на дърводелски цех, в който ковяха ковчези и кръстове, а попадийката стопанисваше траурна агенция.

Не е ясно защо премиерът Борисов разпореди отците, равините и имамите да получават заплати от държавата, при положение, че те прекрасно се прехранват от съпътстващи духовните им проповеди, дейности. Още по-странно е друго, как соченият като пример за истински духовник отец Любомир в Брацигово е позволил да се случи всичко това.

Запознати са на мнение, че в основата на рокадите и в Пещера, и по-рано в Радилово стои височайшата мисъл на владиката Николай. Той никога не е криел своите пристрастия към скъпи вещи и показност, разхождайки разкошните си одежди, скъпи часовници и возейки се на луксозни лимузини.

Та в този ред на мисли, отец Иван Каменаров може да става за светец, но явно не става за алъш – вериш, а в момента БПЦ се е превърнала в огромно търговско дружество. И очевидно е по-добре отец Иван от дома си да продължи да раздава духовна храна на миряните, защото в противен случай ще бъде заставен да им прибира парите.

Колкото и да се стараят пещерци, най-вероятно Иван Каменаров няма да се върне в храма, защото владиката нито иска да чуе гласа на хората, нито ще се съобрази с него. Ако някой се интересува защо смятам така, отговорът е кратък – от разказите на потърпевши, които са силно разочаровани от дядо Николай, когото не можем да наречем добър самарянин. Защото отдавна е забравил, че божиите служители са онези, които трябва да превеждат хората през болката, а не да ги тикат в нея. И не е странно, че ересите изобилстват в България, че чистите атеисти са много по-морални от хора, които се кичат с титли и се кръстят на всеки ъгъл. Но както е писано в Светото Евангелие – „По делата им ще ги познаете“.

В момента църковната и светската власт са две паралелни вселени, които все повече се доближават една до друга. Но никой не знае дали това ще е за добро…