На 8 ноември, по стар български обичай, празнуваме Архангеловден (Рангелов ден).

В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив – смята се, че е глух – за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.

Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.

Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.

На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца – покровител на мъртвите, се коли курбан – обикновено мъжко животно – овен или шиле.

Имен ден имат: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Искра, Рангел, Райна, Рая

Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели – архангели.

Първият е св. Архангел Михаил – най-силният ангел! Той представя Божието слово. Михаил е защитник на Светлината и доброто, а основната му роля е да съпровожда падналите души, за да не вредят на другите хора. Неговите ангели-помощници са наречени „милосърдния отряд“. Заедно те отвеждат негативно настроените хора (както живи, така и умрели) в Божията светлина, за да бъде излекувано съзнанието им. Главната му функция е да освободи Земята и нейните обитатели от отровата на страха.

Храмов празник на „Свети Архангел Михаил“ в Пазарджик

Храм „Св. Архангел Михаил“ е построен през 1860 година в тогавашния квартал „Чиксалън“. Инициатори за построяването му са известният пазарджишки възрожденец Хаджи Рашко Хаджиилиев, заедно с единомишлениците му Илия Костадинов, Тодор Владев и Христоско Цоков. Изграждането било дело на брациговските майстори  Христо Боянин и Дамян Попов-Петковичин.

Църквата е трикорабна базилика, разделена с два реда колони. Отгоре колоните завършват с капители, украсени с растителни орнаменти. Камбанарията се намира в църковния двор, северно от храма. В пристройките към храма е имало училище, просъществувало до 1940 година. Всеки вторник в храма се отслужва Божествена Света Литургия, след което се отслужва параклис към свети великомъченик Мина. Понастоящем Председател на Църковното настоятелство към храма е протоиерей Витан Йорданов.