Младежки оркестър на Европейския съюз с диригент Василий Петренко, свири днес в подножието на Триумфалната арка по време на церемония по отбелязването на стогодишнината от края на Първата световна война. Събитието се организира от  френското правителство под егидата на френския президент Макрон.

Под палката на Василий Петренко – EUYO изпълниха Болеро на Морис Равел, а в оркестъра има и трима българи.

Държавният глава Румен Радев участва по покана на президента на Френската република Еманюел Макрон в церемонията по повод отбелязването на 100 години от сключване на примирието, с което се слагат край на бойните действия през Първата световна война.

В събитието в Париж участват ръководители на международни организации и държавни и правителствени ръководители от десетки държави от цял свят, сред които генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, президентът на САЩ Доналд Тръмп, президентът на Руската федерация Владимир Путин, канцлерът на Федерална република Германия Ангела Меркел и много други.

Президентът Румен Радев и съпругата му Десислава Радева бяха посрещнати от президента Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит Макрон в Елисейския дворец. По-късно през деня българският държавен глава взе участие в Парижкия форум за мир – инициатива, която има за цел да насърчи международното сътрудничество и подобряването на управлението.

На Парижкия форум за мир Румен Радев представи идеята за изграждане на Международен институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа

Без последователна визия за свързаността в науката, технологиите и образованието, пропастта между Източна и Западна Европа няма да бъде премахната. Европа се опитва да създава положителни примери за солидарност и свързаност, като минимизира социалните и икономически неравенства между Изтока и Запада, Севера и Юга. Независимо от направените усилия обаче, Югоизточна Европа все още изостава, особено по отношение на развитието на човешкия капитал. Това заяви президентът Румен Радев пред участниците в Парижкия форум за мир, след като участва в церемонията по отбелязване на 100 години от сключването на примирието, с което се слагат край на бойните действия през Първата световна война.

По думите на президента Радев кохезионните политики на Европейския съюз все още се проектират предимно в традиционни сфери като инфраструктура и селско стопанство, докато свързаността е фокусирана върху транспорта, комуникациите и енергетиката. Според държавния глава са необходими много повече проекти в областта на науката, технологиите и образованието, които да обединяват младите хора, особено от Югоизточна Европа. „На младите хора на Балканите трябва да бъде осигурена възможност за образование по най-високи стандарти и за присъединяването им към водещи научни екипи и изследвания, без те да напускат нашия регион“, категоричен беше Румен Радев. .

„Да не забравяме, че Първата световна война започна на Балканите. Стабилизирането на региона, който продължава да подхранва противоречия и противопоставяне, е от първостепенна важност”, заяви още държавният глава.

Пред участниците във форума българският президент представи идеята за  изграждане на Международен институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа – автентичен регионален проект в областта на върховите технологии и науката, който се фокусира върху подобряването на живота и спасяването на човешкия живот. „Регионалният подход се изразява в изграждането на съвместна широкомащабна изследователска инфраструктура, която да води до високи резултати и научни и технологични дейности, които са конкурентоспособни и в международен план”, посочи Румен Радев.

Проектът предвижда изграждането на Център за адронна терапия за изследване и лечение на тумори и био-медицински проучвания за региона на Югоизточна Европа. Освен оказването на животоспасяващо лечение, проектът предвижда институтът да привлече учени от държавите-членки и от цял свят, които да извършват научни изследвания. Успешното изпълнение на поставените цели ще позволи в бъдеще в Института да се правят и изследвания в областта на приложната ядрена физика.

Президентът Радев подчерта, че за реализирането на проекта своята подкрепа вече са заявили водещи европейски институции в областта на науката, технологиите, образованието, както и в областта на адронната терапия, физиката на ускорителите на елементарните частици и онкологията. Сред тях са Европейската организация за ядрени изследвания, която изразява готовност да предостави технологии и техническа подкрепа и Международната агенция за атомна енергия за обучаване на кадри. За осигуряване на необходимото финансиране на проекта се очаква подкрепа от страна на европейските фондове.

През месец януари т.г. в България се състоя първата среща на Управляващия комитет за създаването на института от всички подкрепящи проекта страни от нашия регион. Подготвен е и меморандум за разбирателство, който да бъде подписан от министър-председателите на държавите-участнички.

„България има активна роля като движещата сила за осъществяването на този проект”, изтъкна още държавният глава и коментира, че страната ни има всички предпоставки именно на нейна територия да се разгърне този институт с научно-приложен център. Румен Радев посочи още, че за разлика от своите съседи от Западните Балкани, страната ни е пълноправен член на ЦЕРН с утвърдени традиции и опит в ядрената наука.

11радеви111радев-путин11радев-тръмп