Био имение съществува от няколко години край беловското село Дъбравите. Негови създатели са Анжело Ангелов и Десислава Рей. Идеята им хрумнала преди повече от пет години. Искали да притежават къща в село, което е близо до София, но в същото време да има всичко онова, което природата може да ти даде в изобилие. Дълго се лутали в обиколки край селата разположени от двете страни на АМ „Тракия“ и малко преди да се откажат от намеренията си, попаднали на имота в Дъбравите. Той отговарял на всички техни изисквания бил извън населеното място и в същото време позволявал да се направи градина, а в последствие и много други неща.

04коб камп2

В голяма част от свободното си време те с пътували по света и много от идеите, които им хрумвали докато разглеждали екзотични държави и класическата цивилизация са пренесени в новия им дом, който от година насам се е превърнал и в къща за гости. Уникалното на това място е, че то носи свой дух и атмосфера на безусловна любов. По нещо прилича на ашрам, има къщичка като от приказките изработена от глина, стара плевня, чийто стени са направени от слама и глина, място, в което най-напредналите технологии са се свили в скута на библейските времена.

04коб камп5

Къщата и плевникът били закупени след много перипетии, тъй като едва открили собственикът ѝ. Оказало се, че той е англичанин, но дори това не спряло ентусиазма на двамата влюбени, които се занимават професионално с дизайн и интериор. И това си личи по всичко, което бихте видели стъпвайки на това осветено от доброта място. Около дома имало много храсталаци, тъй като от години никой не се бил грижил за двора. С много труд и ентусиазъм, както и с помощ от приятели Анжело е превърнал всичко това в невероятен оазис и място, в което няма толеранс за градската суета.

04камп 04коб камп 04коб камп1

 

 

 

 

 

„Идеята аз я имам от двадесет години и събирам стари вещи в един гараж и ето, че сега дойде времето тези стари вещи да влязат в употреба.“ – разказва Анжело пред камерата на НОВА ТВ. И наистина, по стените и в стаите ще видите вещи, които със сигурност си спомняте от времето на вашите баби, или сте получили в наследство от още по-стари поколения. А не са малко и хрумките, които превръщат например велосипеден фар в нощна лампа. За него Анжело разказва, че го купил от пазарджишкия битак.

Всяка от стаите е оборудвана и със санитарен възел, както и баня. Макар да иска да спре времето и да го върне назад, предприемчивият мъж не се отказва от придобивките на съвремието.

04имение

Историята на малката глинена къщичка също е доста забавна. Идеята дошла от Азия, където хората си живеят постоянно в подобни постройки. Но Анжело не взел предвид факта, че тук имаме четири сезона и понякога вали като из ведро. След първия подобен дъжд постройката се напълнила с вода. Тъй като първоначалната идея на двойката била имението да се направи само от природни материали, „калената“ къща си струвала усилията. В нея има и камина, а отвътре е измазана с остатъчен продукт от завода за производство на тоалетна хартия и салфетки. При направата им отпада нещо подобно на шлака, но всъщност това е каша от хартия. Точно с този материал била измазана малката приказна къщичка. И сега тя е една от основните атракции в био имението.

04къщичка04къщичка1

04къщичка3 04къщичка4

Друга придобивка е стар военен камион, който бил купен при разпродажба на военна техника от бивше поделение, както и безброй военни сандъци, в които някога се съхранявали боеприпаси. Днес те са се превърнали в стълбище към втория етаж на плевнята и задницата на камиона, в който има … спалня.

04био имение-камион

Японец в Дъбравите…Може

„Срещата ми с този човечец тръгнал с велосипед чак от Япония, през ЮАР, Египет и днес попаднал в Белово, седящ на тротоара и свирещ азиатска мелодия на малка дървена свирка наподобяваща флейта, за да може да събере пари за храна и да продължи пътя си към Турция ме наведе на мисълта за Бог и непредвидимите спирки в живота ни, които понякога могат да са неочаквано благословение. Потънал в мизерия, без никакви пари, преспал последната нощ в студа пред местната бензиностанция, човечеца кимаше с благодарност по японски на всяка жълта стотинка попаднала в протритата му шапка.

Възхитих му се някак и без дори да се замисля, спонтанно го натоварих на джипката с огромното количество багаж върху колелото, което едвам вдигнахме трима души, доведох го в Коб Кампа, настаних го на бели чаршафи, които струва ми се не беше виждал от години, защото две години пътува през Африка, изпрах му всичките дрехи, нахраних го с топла храна, а огромната му радост бе да посети банята. Истински щастлив безспирно повтаряше с поклон „thank you“.

Първоначално му казах, че и аз съм пътешественик като него, но като се замислих малко, аз дори не подозирам какво е да си като него. Скъпият мотор, кредитната карта, огромния избор на хотели в booking, интернет и информация навсякъде, претенции за ресторанти… Нищо общо с него. Той дори нямаше мобилен телефон, а все пак е японец! Засрамих се малко от себе си и от паркетния си начин на туризъм, който до този момент ми изглеждаше много адвенчър. Хората в Белово ме гледаха странно, докато общувахме и извднъж го качих при мен. Човека каза, че за втори път в България го канят в нечий дом, а в Африка не му се е случило нито веднъж. Това ми припомни за прословутото преди години гостоприемство на българина, което в ерата на мобилните телефони и множеството хотели сякаш напълно се изгуби…

Искам да доразкажа историята на този човек, който явно навсякъде е оставил някакъв отпечатък у хората. Попитах го каква му е мотивацията за такова пътуване и какво е загърбил зад себе си. А той някак искренно сподели, че се опитвал да бъде танцьор, но не бил добър танцьор, после работил малко като хореограф, но и там не бил добър. Опитал се да пише текстове на песни – любовни песни, но и там не се изявил много. Писал сценарий за драма, японски театър, но явно не бил достатъчно талантлив и така решил да преследва другата си мечта, по трудно изпълнимата, а именно да обиколи света. Шест години скитал из Азия с колелото, а сега две в Африка и Европа.

Претърпял катстрофа във Франция, лежал по болници и още накуцва с единия крак. Семейство няма. „Ако имах, нямаше да ме пуснат“ казва той, но някак със съжаление ми прозвучаха тези думи. Мечтата му като млад била да си направи място като Cob Campa, но така и не успял, а престоя му тук го върнал в мечтите от младостта му. Когато се върнел в Япония, което изобщо не знаеше кога ще стане, искал да поработи като социален работник. Попитах го къде по точно в някоя компания и офис ли? – О, не! Каза той. – Предпочитам живия контакт с хората , аз не искам да съм в офис. Сетих се, че въпросът ми е глупав.

След околосветското пътешествие, което очевидно беше реализирал, сега мечтата му се беше свела до нещо, което всеки от нас може да си позволи. Две години не беше ял суши. Интересно му беше, как ли правят в Европа сушито и обеснявайки как го правели в Япония, устата му се напълниха със слюнка. Заведох го на фрапе в Белово и му казах: Искам да направиш нещо за мен. Можеш ли да ми обещаеш? Той малко смутено и объркано ме попита какво?

Подадох му 20лв и му казах:

- Искам сега като стигнеш до Пловдив, да намериш ресторант Хепи, да отидеш там и с тези пари да си купиш порция суши. Но те моля да ми обещаеш, че ще ги използваш единствено за това.

Лицето му грейна от сияние и с типичния японски поклон ми благодари многократно. Сподели ми за Гърция, как хората там направили фейсбук страница за него и като го срещнели му помагали. Мислех си за това, как когато човек силно мечтае нещо, дори и без видими възможности да го изпълни, Бог отваря пътищата пред него и превръща мечтите му в реалност, която той самият е сътворил.

Другото, което лично мен силно ме изненада и зарадва, е огромата аудитория от хора до които е достигнал предишния ми пост за този човек. Това силно ме зарадва и насърчи да благославям хората, с каквото мога и вярвам, че е насърчение и за повечето читатели. Нека не забравяме, че каквото посеем, това ще пожънем.“ – пише Анджело.

Снимка на Cob Camp Club.
Другата голяма страст на собствениците на био имението е готвенето. Всяка хапка храна, която ще опитате там е сготвена с много любов и от продукти набрани в градината. Доматите са голямата страст, картофите, морковите, чушките, плодовете, подправките, а месото е набавено от местни хора. От тях е и сиренето – домашно производство. Пържени филии, бухти, мекици и палачинки, всичко това е създадено за гостите и се поднася топличко, в компанията на мед, домашно сладко и мляко, както и чай.
04коб камп304храна
През лятото се правят концерти на открито, слуша се джаз, а през тази есен гост на имението е била и Теди Кацарова, която направила там свой концерт.

Алтъ езме

Нашата любима гозба за топене с хляб. Може да се сервира с арабски хляб, тъй като ястието е ориенталско.

04алтъ езме

Продукти: 


500 гр. Кайма по желние
( препоърчително телешка или агнешка)
4 Домата
4 Чорбаджийски чушки
1 Патладжан
4 Скилидки чесън
Кимион, Сомак, Риган
Сол, Пипер на вкус.
Зехтин
Връзка пресен магданоз.

Рецепта:
Каймата се забъква с кимион. Прави се на кебапи на барбекю (скара).

Доматите, патладжана и чушките също се пекат на барбекю. След като са готови доматите и патладжана се обелват. Нарязват се на малки парчета, заедно с чушката и чесъна. Добавят се подправките, нарязаното готово месо, магданоза и се залива със зехтин.

Накрая се хапва вкусно.

Боб с ребърца

04боб

Продукти:
700гр зрял боб, родопски
800гр свински гърди
Няколко печени и белени червени чушки
Лук колкото боба на обем
Олио
Малко моркови
Доматена паста или сушени домати/сухи/
Дафинов лист, чубрица,червен и черен пипер, много прясна мента, джоджен, босилек и магданоз за украса.
Как го правим:
Сварява се боба с ребрата, малко сол, сушените домати и 4-5 листа дафинов лист./ Аз ползвам тенджера под налягане/
Добре е водата да не е повече от 1/3 над боба в тенджерата. После се прави запръжка с многото лук и моркови. Добавят се и и ситно нарязаните печени чушки и червения пипер. Доматената паста идва след като се позапържат.

Към готовата смес се прибавя малко брашно до постигане на златист цвят. След това добавяме по малко от бульона на боба и бъркаме интензивно до получаване на хомогенна смес. Готовата смес се изсипва в тенджерата с боба. Добавят се зелените подправки, черния пипер и чубрицата и се оставя да поври на слаб огън до сгъстяване.Може да се изсипе и в глинен гювеч без капак и да се пече на фурна като се разбърква периодично.

Една малка тайна: Мароканската подправка рас ел ханут, добавена в боба, прави чудеса.