Пазарджик се поклони пред паметниците на освободителите

Пазарджик се поклони пред паметниците на освободителите

Пазарджиклии се поклониха пред делото и подвига на руските войни участвали в Освобождението на областния град. 141 години от идването им тук бяха отбелязани с поднасянето на венци и цветя на емблематични места, свързани със спасяването на Пазарджик от тотално опожаряване и разруха. Областният управител Стефан Мирев и кметът на града Тодор Попов посетиха паметната плоча на генерал Николай Брок.

Народната памет завинаги ще остане свързана и с пристигането на ген. Гурко, с обикновения пощенски чиновник Ованес Соваджиян, както и с множеството пазарджишки интелектуалци съобщавали за бойните действия по фронтовете на освободителните войни.

14освобождение1 14освобождение2

Пазарджик е освободен от руските войски преди 141 г. Тази година датата и денят съвпадат, според аналите на свещеника Иван Недельов, който по това време е служещ в храма „Св. архангел Михаил“ в областния град. Ето какво е записал той в този ден.

 „Додоха русите Татар Пазарджик 1878 йнуария 2. Денят беше понеделник. Руските полкове стигнале в сабота вечерта та в неделя на 1 йнуария празнуваха Нова година, а полковете са биле в Сараново, в Бошуля, Карабунар, Калагурево, Калагларе, та в понеделник сабахле додоха в Пазарджик“.

Но това е само привидно, защото на практика черковният служител говори за 14 януари, по нов стил. Улицата „2-ри януари“ в Пазарджик, която съществува и до днес, е именувана преди да бъде променен календарът. Заради това тя остава да напомня за паметното събитие. Това обяснява и защо Пазарджик празнува Освобождението на 14 януари.

02nikolay_p-_brok

Пехотен генерал Николай Брок, освободителят на Пазарджик

Роден е на 10 януари 1839 г. в Санкт Петербург, Русия. Семейството е на потомствения дворянин, министър на финансите и член на Държавния съвет Пьотър Брок.

Посвещава се на военното поприще. Завършва Пажеския корпус и започва действителна военна служба с военно звание корнет в Лейбгвардейски хусарски полк (1857).

Участва в Кавказката война (1860). Служи като куриер на император Александър II и адютант на военния министър Дмитрий Милютин (1861). Фигел-адютант от 1971 г. , генерал – майор (1974).

При подготовката на Руско-турската война (1877-1878) получава назначение като командир на Лейбгвардейския Московски полк. Проявява с при щурма на Горни Дъбник и Телиш. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ (1878). От 25 октомври 1877 г. е командир на I-а бригада от II-а Гвардейска пехотна дивизия. Бие се храбро при превземането на Правец. Участва в Зимното преминаване на Стара планина при Златишкия проход и боя при с. Челопеч. Неговите части първи влизат в Пазарджик и потушават бушуващите в града пожари. По пътищата на войната достига до Сан Стефано.

След войната е командир на II-а бригада от II-а Гвардейска пехотна дивизия (1880), командир на I-а Гвардейска пехотна дивизия (1882). От 1884 г. служи в жандармския корпус. Генерал от пехотата (1900).

На територията на нашата област паметни плочи и паметни знаци има в Белово, Ветрен, Бошуля, Пещера и Пазарджик. В Овчеполци има и чешма изградена в знак на признателност, паметна плоча от 2011 г. има и в Козарско.

Два дни след посрещането на ген. Брок в Пазарджик се бележи влизането на войските на капитан Бураго в Пловдив, заради това военоначалникът е отличен с „Георгиевски кръст“. Паметникът на Бунарджика е бил открит обаче едва през 1881 г., там е бил и руският консул, а по това време областен управител на Пловдив е пазарджиклията Георги Консулов, получил поста заради това, че е бил един от съратниците на Левски и Петър Бонев, както и председател на тайния революционен комитет в града, пише Бистра Риндова.

 

Няма коментари.

Няма коментари!

Все още няма коментари.

Остави отговор

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*