Преди навлизането на войските на ген. Гурко в града, тук върлува башибозук и черкези. Кореспонденцията на Дик дьо Лонле е показателна:   

14руини пазар   

„Черкезите и башибозуците бяха свършили така добросъвестно своята задача и този град от двадесет хиляди жители, наполовина българи, наполовина мохамедани, повече от хиляда къщи и толкова магазини /дюкяни/ беше опожарен… От обществените постройки не беще останало почти нищо. Конакът, великолепно здание, завършен едва преди три месеца, беще запален с газ и сред разрушените стени се виждаха всички нюанси на кафявия и червеникав цвят, който приличаше на руините на Тюилери и в който се държеше още прав циферблата на часовниковата кула, който беше спрял на единадесет часа по турски /по наше време пет часа преди нощта/, отбелязвайки прецизно момента, когато пламъкът е достигнал тази част на сградата…

…Тъжен спектакъл ме очакваше при вида на големия пазар. Той не представляваше нищо повече от една разрушена купчина, обхваната още от пламъците на огъня. Ние вървим сред още горящи въглени, преминавайки през полуобгорели отломки: дъски, дървета, греди, части от миндери, парчета от глинени паници, разбити стъкла…

…Татар Пазарджик е прекъснал търговията с всякакъв вид храни…“

За свободата на България от нашият край участие взимат множество граждани.

В редовете на опълчението се сражават повече от 80 пламенни родолюбци от Пазарджишкия край. Тридесет и пет души от тях са от Пазарджик и селищата на общината, тридесет и един са от Панагюрско, осем  от Брацигово, трима – от Батак, трима – от с. Розово, двама – от Пещера, един – от с. Ветрен.

В първа опълченска дружина с командир българина подполковник Константин Кесяков, взела участие в боевете при Стара Загора, на Шипка на връх Зелено дърво и Шейново се сражават шестнадесет души от нашия край. Двама от тях, Стоян Николов и Васил Стоянов от Панагюрище, загиват в боя при Стара Загора. За проявена храброст орден получава Цвятко Иванов Тренчов от с. Баня, Панагюрско, а в чин ефрейтор са произведени Павел Табаков и Тодор Калоянов от Панагюрище.

Във Втора опълченска дружина с командир майор Константин Куртянов, участвала в сраженията при Стара Загора, превала Шипка и укрепения пункт Шипка-Шейново, броят на опълченците от Пазарджишко е осемнадесет. В боя при Стара Загора е убит Иван Стоянов от Пазарджик, а в боя при Шипка  Константин Ангелов Драгов от Брацигово. С орден за храброст е удостоен Благой Георгиев от с. Виноградец. В чин ефрейтор са произведени Благой Георгиев и пазарджиклиите Аргир Георгиев, Антон Иванов Мумджиев и Георги Таев.

В Трета опълченска дружина с командир подполковник п.п. Калитин, а след неговата смърт майор Константин Чиляев, на която е поверено Самарското знаме, от Пазарджишко участват дванадесет души. Седем от тях -Иван Куртов. Христо Ружеков, Филип Узунов, Иван Фандьков и Марин Табаков от Панагюрище и Ангел Димитров и Михаил Ангелов от Пазарджик са удостоени с ордени за храброст. В чин унтерофицер е произведен Иван Куртов.

В Четвьрта опълченска дружина с командир Петър Редкин, участввала в боевете при Шипка-Шейново и с. Тича в близост до Котел, опълченците от Пазарджишко са  осем. С ордени за храброст са удостоени Лука Николов Горчев от Панагюрищеи Димитър Златанов от с. Розово.

В Пета дружина с командир Павел Попов взела участие в почти всички сражения, опълченците от Пазарджишкия край са единадесет. В боевете на връх Шипка загива Козма Петров от Пазарджик.

В Шеста дружина с командир подполковник Петър Беляев, са включени 12 опълченци от нашия край. С орден за храброст са удостоени Янко Филипов и Георги Коджабашев от Панагюрище.

Спасителят на Пазарджик

14ованес1

Ованес Соваджиян е роден през 1844 година в град Едирне / днешен Одрин, Турция в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи / някога Одрин е бил в българските земи /, говорил свободно български език. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва “Роберт колеж”* в Цариград.

Малко известен е фактът, че след Освобождението на града /два дни след постъпката на скромния арменец/, временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години.

Удостоен е с шест ордена:трите степени на “За гражданска заслуга” и “Свети Александър”—също трите степени. В знак на признателност през 1925 година тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица “Арменска” на “Ованес Соваджиян”. През 1938 година Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972 година е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 година в началото на улица “О. Соваджиян” , на кръстовището с бул.“Георги Бенковски“, в началото на някогашната „Арменска “ махала.

Ованес Съваджиян умира на 14 октомври 1906 година в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 година и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани.
На редовна сесия на Общински съвет-Пазарджик на 29 юни 2001 година с Решение № 92 , общинските съветници с пълно единодушие обявиха за “Почетен гражданин на Пазарджик”- посмъртно, героят Ованес Соваджиян.

Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание / 1876 г. /.