Оцелял от лагера на смъртта Бухенвалд пещерец е архитектът, който проектира днешния велинградски хотел „Двореца“. По времето на социализма това е била почивната станция на Профсъюзните деятели.

28двореца

Кой е този човек?

Стефан Ламбрев Хаджиандреев е роден на 12.04.1913 г. в Пещера, там завършва основно образование, а след това отива в София, за да учи в Средно техническо училище. След завършването му работи като строителен техник в Белово и Асеновград. През 1942 г. заминава за Дрезден, за да учи за архитект. Междувременно в България е станал член на РМС. Пристигайки в Дрезден се свързва с други български студенти със сходна политическа ориентация, за да се издържа работи и в местна фабрика. Групата, в която членува се състои от около тридесет човека.

28бухенвалд-загинали

 

 

По донос на друг български студент, той и съратниците му, общо двадесет души са арестувани от Гестапо. Първоначално той е изпратен в лагера Радеберг, а по-късно преместен в Бухенвалд, на 18. февруари 1945 г. Настанен е в една и съща барака с видния френски социалист Леон Блум. Затворническият му номер е 2207. Работи в каменна кариера.  От общо 80 000 затворника в деня на победата живи са само 21 000 от тях. От двадесетте студента остават живи само осем. От глада и мизерията в концлагера теглото на Стоян Ламбрев е станало 45 кг., въпреки това той успява да избяга заедно с Карл Кандулков от Севлиево, на 11 април.

Двамата се предават на американските войски, които де факто освобождават лагера. Продължава образованието си в Дрезден през 1946 г. , завършва Архитектура и се връща в България. Работи като архитект в Министерство на земеделието, в пазарджишкия край проектира Двореца на профсъюзите във Велинград, почивна станция в местността „Кулата“ край Пещера и др.

Женен е и има една дъщеря. Поканен е на откриването на Мемориала на жертвите в Бухенвалд, където пред неговата някогашна барака 45 е монтирана паметна плоча с имената на българите, които са живяли в нея. Умира на осми май 1980 г. в София, докато гледа по телевизията документален филм в чест на 9 май, посветен на освобождаването на затворниците от лагера Бухенвалд.

(Данните са предоставени от Исторически музей – гр. Пещера и са публикувани в Енциклопедия на гр. Пещера)

Българите от Братислава

През нощта на 13 срещу 14 декември 1944 г. в град Братислава от Гестапо са арестувани общо 51 български студента, за които е имало сведения, че симпатизират на социалистическата идея, те са откарани в затвора във Виена, където са държани до 21 декември 1944 г. После са транспортирани с влак в концентрационен лагер Дахау- Германия. На 22 декември 194 получават своите лагерни номера от 136721 до 136772.

След кратък карантинен срок на 13 януари 1945 г. те са разделени на две групи: Първата група, състояща се от 37 души е откарана на 14.01.1945 г. във филиала на Дахау – „Аллах“, намиращ се на 10 км от Дахау.

Втората група от 12 души е откарана на 16.01.1945 г. към лагерите „Фулда“, „Аменау“, „Бухенвалд“, „Литомирици“ (филиал на лагера „Терезина“). Двама от концлагеристите (болни и изтощени) остават в Дахау, където още същият месец са изгорени в пещите на крематориума на лагера. До края на април 1945 година още 5 души са изгорени в пещите, а 1 е загинал по време на похода на смъртта.

След освобождаването от лагера – 12 души от оцелелите остават да живеят в чужбина (Берлин, Братислава, Бърно, Виена и Словакия) и само 19 души от бившите концлагеристи от Дахау се завръщат в България. Всички са починали. Остават само близките им от 2-ра и 3-та генерация.

Загиналите в крематориума или по пътя на смъртта са: Атанас Тънкопишев, Вичко Петков, Димитър Георгиев, Емил Берсински, Петър Сребров, Слави Вълков и Стефан Попов.