На 6 февруари православната църква почита паметта на св. Фотий роден в Цариград около 820 г. в богат и знатен род. Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики.

Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките. Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот.

Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умира в заточение на 6 февруари 891 година.

Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, благодарение на което узнаваме за съчинения на древни свети отци, които той имал под ръка, но до нас не са стигнали. Приснопаметният йеромонах Неофит Рилски е превел от гръцки житие и служба в чест на св. патриарх Фотий.

Тази книга е напечатана в Цариград през 1849 година. От старогръцки името Фотий означава „светлина“. Светецът е покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си.

Имен ден днес празнуват Фотий, Фотин, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Слетлана, Светлина, Светослав, Светослава и производните им.