Застрашени ли сме от морбили? Само антиваксърите ли са причина за епидемията?

Застрашени ли сме от морбили? Само антиваксърите ли са причина за епидемията?

Епидемията от морбили в страната продължава да бъде една от основните теми, които вълнуват голяма част от хората у нас, но вината за това не е само у автиваксърите, както е модерно да наричаме майки и бащи, които са върли противници на имунизациите. Те определено имат голяма роля за връщането на забравени болести, но формалното изпълнение на имунизациите също има определящо значение за заразите. 

Предишната епидемия бе преди две години, когато основните гнезда на епидемията бяха Пловдив и Пазарджик. Припомнете си и следния факт – някои от заболелите от морбили деца в Пазарджик са имунизирани по документи, но на практика нямат изградени антитела срещу заболяванията, включени във ваксината срещу инфекциозното заболяване. Това бе съобщено в интервю на директора на Националния център за заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев пред БНТ.

Той посочи, че при част от децата с морбили в Пазарджик е доказана липса на антитела към трите компонентна на ваксината – морбили, рубеола и заушка. „Това значи сигурно ваксината не е поставена. Това, че някой е написал, че е поставена е много опасно“, отбеляза проф. Кантарджиев, като изрази надежда подобни случаи да са единични.

На въпрос как се проследява дали ваксините се поставят, проф. Кантарджиев отговори, че лошият начин е да се чака появявата на епидемия като тази, която избухна през 2010 година. При нея се разболяха 24 000 деца, припомни директорът на НЦЗПБ. Добрият начин, по думите му, който е бил прилаган в миналото и у нас, са ежегодни кръвни изследвания на деца от различни области, които да докажат дали ваксината е била приложена. „Всяка година трябва да се проследява една част от децата дали са ваксинирани“, категоричен бе той.

Също така са нужни и проверки от страна на РЗИ в кабинетите на лекарите, за да проверява графика на ваксиниране, съхранението на ваксините и т.н. „Това, което получаваме като отчети от лекарите – над 95% ваксинално покритие, очевидно не е вярно“, отбеляза той.

„Крайно време е да имаме национална програма за контрол на имунизациите“, заяви преди две години в тази връзка проф. Кантарджиев. Според него по този начин ще се следи стриктно съхранението, транспортирането, поставянето на ваксините, както и какъв имунен отговор дават те.

Какво е дребна шарка?

Морбили или позната още като дребна шарка, брусница е остро протичащо инфекциозно заболяване, което засяга приоритетно ранната детска възраст. Характеризира се с висока заразност и всеобща възприемчивост. До 90-92% от контактните с болен или заразоносител се разболяват.

Единствен източник и резервоар на инфекцията са хората – болни и заразоносители. Особено заразни са болни в последните два дни от инкубационния период и до четвърти ден от появата на обрива по кожата. Разпространението на морбилния вирус се осъществява основно по въздушно-капков път при кашляне, кихане или разговор. По-рядко заразяване се осъществява от предмети, които имат по повърхността си пресни секрети от инфектирани.

Инфекцията е повсеместно разпространена – във всички климатични зони. За Северното полукълбо се наблюдава изразена зимно-пролетна сезонност. Имунитетът, който се придобива след преболедуване е пожизнен. При кърмачета, които са родени от майки прекарали инфекцията се наблюдава имунна защита в продължение на 6-8 месеца, поради пасивно преминаване на готови антитела през плацентата по време на бременността и чрез кърмата след раждането.

С какви симптоми се характеризира заболяването?

След изтичане на инкубационния период, който трае средно 8-12 дни, започва внезапно влошаване на общото състояние с първоначални симптоми от страна на органите, които представляват входни врати за вирусната инфекция. Най-честите са хрема, фарингит (зачервено и болезнено гърло), конюнктивит (с чувство на парене от очите, сълзене и светобоязън). Температурата се покачва рязко, често е налице суха и дразнеща кашлица.

На фона на започващо подобрение се наблюдава ново влошаване на общото състояние, с повторно повишаване на телесната температура, но с поява на типичен обрив по кожата и лигавиците. Характерен симптом е откриване на бели петънца върху зачервена основа, които се разполагат по лигавицата от вътрешната страна на бузите (срещу предкътниците).

Обривът по тялото започва от главата (зад ушите, по лицето), постепенно обхваща шията, торса и крайниците. Обратното развитие на обривните промени следва същата последователност. Промените по кожата представляват малки по размери червени и/или леко надигнати от повърхността на кожата петънца, които могат да се сливат. Възможно е развитието на мехурчета изпълнени с прозрачна течност или в някои случаи – дори с кръв.

Характерно за морбили е, че причинява временно понижаване на имунната реактивност на организма. Това свойство е характерно още за грипния вирус и за вируса на СПИН. Тази временна имуносупресия води до често развитие на латентни инфекции – херпес, салмонела, стафилококи, както и вторични (насложени) бактериални инфекции.

Възможно е развитието на усложнения – ларингит, бронхопневмонии (първични, вторични), отит, както и засягане на нервната система, поради афинитет на вирусния причинител. От страна на централната нервна система е възможно развитието на енцефалит, менингит, гърчова симптоматика, загуба на съзнание. Засягането на периферни нерви може да доведе до развитие на парализи.

Прогнозата на заболяването на фона на добър имунизационен обхват е благоприятна. В развиващите се страни, където няма добро имунизационно покритие заболяването е една от основните причини за слепота, освен това усложненията от страна на стомашно-чревния тракт и централната нервна система водят до висока смъртност в тези райони.

Профилактика на инфекцията:

Специфична профилактика срещу заболяването се прави чрез поставянето на ваксина. Включената в българския имунизационен календар е живата трикомпонентна ваксина – срещу морбили, паротит и рубеола. Тя се поставя в началото на втората година и на 12-годишна възраст.

При контакт на неимунни лица с болни или суспектни заразоносители се прилага ваксина до 72 час след контакта или имуноглобулин до 6-я ден след контакта. При имунокомпрометирани и бременни поставянето на ваксината е противопоказание, поради което се предпочита поставянето на имуноглобулин.

Изолация на болните се прави минимум до 5-я ден от появата на обрива. Лечението е симптоматично и се осъществява в домашни условия, освен случаите на усложнения, тежко протичане или лоши битови условия.

 

Няма коментари.

Няма коментари!

Все още няма коментари.

Остави отговор

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*