С приближаването на следващото преброяване на населението през 2021 г. въпросът за промяна на броя на общините в страната ще става все по-актуален. Стрелча, Лесичово и Батак в нашата област са общините, които през 2017 г. не отговарят на първото по ред изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) за създаване на нова община – наличието на население над 6 хиляди души. Според данните на Инфограф в тях живеят съответно –  4525, 5224 и 5457 души. По данни на НСИ между 2000 и 2017 г.  една четвърт от всички общини в страната (общо 72) не отговарят на това изискване на закона.

Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители през третото тримесечие на 2018 г.

На един общински служител се пада да обслужва следния брой жители от населението в община:

Батак – 105

Белово – 177

Брацгово -220

Велинград – 191

Лесичово – 127

Пазарджик – 391

Панагюрище – 265

Пещера -249

Ракитово -309

Септември – 254

Стрелча – 137

Сърница – няма данни

Въпросът: защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече остава отворен поради следните произтичащи от това проблеми като: превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес; изключително ограничени собствени приходи на общината и де факто пълна фискална зависимост от централния бюджет; достигане на вече коментираните изключително високи нива на съотношението между броя на общинските служители и местното население, т.е. липса на административна ефикасност.

Продължаващият отказ от провеждане на териториално-административна реформа въпреки демографската логика води до невъзможност за провеждане на местни политики (вкл. и чрез реализация на европейски проекти) поради липса на административен капацитет и достатъчно средства в местните власти.

От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек.

Освен пред чисто демографските предизвикателства и техните ефекти върху дейността на администрацията, малките общини в страната са изправени и пред сериозни трудности в сферата на образователната дейност. Разликата в качеството на предоставяното образование стана особено ясна през последните няколко години след въведените мерки за затягане на контрола на зрелостните изпити. Докато по-големите общини и области продължават да постигат сходни резултати, то в някои части на страната спадът на средните оценки и ръстът в дела на неуспешно положилите изпита е значителен.

Цялото изследване на Инфограф – ТУК