Мястото, което се сочи като „рождено“ за сервиза от 13 сребърни чинии на някогашен владетел, продължава да бъде обект на задълбочени иманярски проучвания.

10чинии1

 

Ако имате дързостта да изкачите бошулско – величковските възвишения, освен на многото минзухари там, ще се натъкнете и на изкопи, от които се зъбят каменни зидове, червени срдновековни тухли и керемиди.

10чинии3

 

Историците твърдят, че на това място е имало стражева кула, по време на средновековието, но тук са преминавали и римски легиони. Ровенето така е омешало историческите пластове, че в момента е трудно да се определи, какво и кога е съществувало тук.

Според местните предания от Ветрен до въпросното възвишение в миналото ясно личал римски път, който преминавал над някога пълновадна река, която днес е трансформирана в дере. Над нея обаче още стои мост, когото бошулци са нарекли Римчето. Те твърдят, че наистина е от римско време, но е възможно в по-късни времена да е бил укрепван или построен отново. Този вече не водещ никъде мост е любимо място за игра на децата.

10чинии2

Но да се върнем на чиниите. Те са били тринадесет на брой. Изработени от чисто сребро. Вероятно плячкосани в древността. За тях се заговори през 2006 г., когато изведнъж една от тези чинии се появи на търг в Лондон.

Находката е била открита още през 2000 г. от местни иманяри, които поради невежеството си се насочили към пловдивски търговец на антики. Така през 2000 г. Марин Велков купил антиките за 30 хиляди германски марки от техните откриватели Найден Блангев и Величко Денков. От там следите на ценните предмети се губят, но се предполага, че са били изнесени зад граница от чуждестранни трафиканти.

23chinii

Пловдивският полицай Димитър Х., който разследвал “работата” на Марин Велков през 90-те години на миналия век, разказва, че бай Марин поддържал връзка с дилър на име Уйлям Белес, който е от унгарски произход. Той имаше контакти с Теодорос Сармас, който е грък, много е навътре в тази материя. Дилърите живеят в Германия или Швейцария, защото са свободни зони, разказа пред съда Димитър Х.

Марин Велков е обвинен във вещно укривателство и на този етап отказва да говори пред съда. Най-прецакан от цялата сага се оказва откривателят на чиниите Найден Блангев. Извадихме общо 13 съда, спомни си иманярът пред Районния съд. От тях три дадохме на човека, който ни продаде металотърсача. Той казваше, че има познати в музея, които могат да купят антиките, спомни си Блангев. След 3-4 дни ни се обади и заяви, че човекът искал да вземе всички съдове.

Видяхме се в едно заведение и уговорката беше за 30 хиляди марки. Взехме парите и дадохме съдовете. След 2-3 дена отидох да обменя малко банкноти в едно чейндж бюро и момчето там ми обясни, че са фалшиви. После разбрах, че всички 30 хил. марки са ментета. Дотогава Марин Велков не го бях виждал. Уговорихме си среща в Пловдив, имахме малко спречквания, но той дойде с група хора. Каза ми, че от мен нищо не е взел и нищо няма да ми върне. С това случаят приключи до 2006 г., когато снимките на чиниите бяха по всички вестници, разказа Блангев, пред съда. „Съкровището го открихме чрез металотърсач в една местност край Пазарджик. Това е стара римска крепост“, обясни Блангев. „Бях уверен, че съкровището ще го гледа професор от Националния исторически музей и мислех, че отива в държавата“, каза Блангев, като подчерта, че иска съкровището да се върне в страната ни.

10чинии4

През 2003 г. три големи музея в Гърция събират пари, за да купят девет от чиниите. Става дума за Византийския и християнски музей в Атина, Музея на византийската култура в Солун и частен музей „Бенаки“. Според специалисти сумата е в долния регистър на седемцифрените числа. В същата година излизат и публикации в гръцката преса, която съобщава за това откритие. Но тъй като то не може да бъде официализирано, ако в случая са намесени и иманяри, в Гърция му съставят легенда. И тя гласи, че чиниите се педлагат от грък, чийто баща ги откупил от англичанин още през 1937 г. Но пък сервизът бил открит в района на Татар Пазарджик и по-конкретно – с. Величково.

Никой не отговаря на въпроса къде са били през цялото това време величковските чинии и защо не са били предадени на музеите в Гърция срещу заплащане по-рано. В тайна остана и името на продавача. На дъното на една от тепсиите е изрязан надпис: „Господи, помагай на проедъра Константин Аланина“.

Според Иван Петрински аланите са били съюзници на българите по време на Второто българско царство възстановено от династията на Асеневци. Те били заселени точно в този район, между днешния Пазарджик и Пловдив. Заравянето на съкровището може да се отнесе към 1307 г. За онова време това е истинско съкровище, защото дори византийският император се хранел в глинени съдове. Вероятно съкровището е било извадено на два пъти. Първият през 1903 г. – три чинии, а през 2000 г. още тринадесет. Девет от тях са в музея „Бенаки“ в Гърция, една в гръцка частна колекция, три в Париж, а останалите са в неизвестни ръце.

“Кристис” няма да си позволи да изложи на търг предмет, за който има съмнения, че е откраднат или незаконно придобит. Това заявиха през 2006 г. за Агенция “Фокус” от пресслужбата на аукционна къща “Кристис”, по повод изразените от българска страна протести, че изложената за продан сребърна чиния от 12 век е била незаконно изнесена от България.

“Кристис” подхожда изключително съзнателно в спазването на стриктни условия, що се отнася до легалния статус на предметите, които се излагат на търг и няма да си позволи да изложи на търг предмет, за който има съмнения, че е откраднат или незаконно придобит”, се казва в официалното изявление на „Кристис“.

Скандалът със сребърната чиния от България, избухнал в къщата на Кристис в Лондон, е съпътстван от друг скандал с картина на Пикасо в клона в Ню Йорк. Ден преди обявения търг на 7 ноември през същата 2006 г., съдът свали платното от търга и го върна на  наследника на бившия собственик на картината. Той твърдеше, че в годините на фашисткия режим в Германия под заплаха от смъртна опасност той е бил принуден да я продаде на безценица.

Първоначалната цена беше определена на 250 000 паунда. Чинията така и не се продаде, защото за първи път от края на 90-те години на миналия век българската държава решително предприе действия, за да защити топящото се като снежна топка културно наследство.

За българската част от историята на чинията вече всичко е известно – кой я е открил, къде, кога и на кого е продадена. Иманярят Благнев гостува на няколко предавания по различни телевизии, в които подробно разказа и даже показа мястото на откритието, където сега работят българските учени. Оказа се, че чиниите са доста повече от една – всъщност 13 плюс 1 чинии, а особен привкус на историята дава фактът, че 9 от тях се намират в музеи на иначе известната с голяма стриктност по въпросите на културните ценности Гърция. Гръцките учени свенливо си признават, че предметите са купени през 2003 г. от анонимни дилъри. Тоест, че нямат ясен произход. В статия на Ана Бейлиън и Анастасия Драндаки се посочва някак между другото, че предметите са открити вероятно през 1903 г. край тогавашния Татар Пазарджик, след което станали притежание на някой си Бари. Вероятно именно тази легенда вдъхновява „Кристис“, които я записват дословно в своя сайт, но я разкрасяват с още подробности. Според фирмата, която по принцип стриктно държи на ясния произход на продаваните от нея предмети, чинията в Лондон (тази, която не беше продадена) е преминала през няколко ръце, докато накрая е предложена за продан.

Находка през 1903 г. наистина има, но за нея всичко е известно. Направени са и няколко научни публикации, които отразяват по-важните съдове от тогавашното откритие. От Пловдив в Пазарджик тогава отива френският консул, който купува трите чинии с орнаментация и ги отнася във Франция, където те се съхраняват и до днес под името „Съкровището от Изгирли“. Съмнително е, че консулът би пропуснал да купи и останалите орнаментирани блюда, ако те наистина са били открити тогава.

Че произходът на предмета, предложен за продажба в Лондон, е неясен, говорят и събитията, последвали решението на българските власти да предотвратят продажбата. Това, което се случи, беше, че „Кристис“ преодоля на втора инстанция извоюването от българските власти спиране, но въпреки че търгът се проведе, не се намери мераклия, който да рискува, залагайки сериозна сума срещу предмет, за който тепърва ще се водят дела.

„Кристис“ побързаха да върнат скандалния предмет на настоящия собственик, което също издава нервност – обикновено при провал на продажба опитът се повтаря. Очевидно е, че експертите на аукционната къща отлично разбират в какво са се замесили. Още повече че това далеч не е първият подобен случай в Англия – на два пъти през втората половина на 90-те години другият голям играч на пазара с антики – „Сотбис“, предлага в свои каталози предмети не просто с произход от, а направо откраднати от България – глава и капител от вила „Армира“ край Ивайловград.

* За написването на този материал са ползвани източници от в-к „Дневник“, „Истинската история на България, Битието“ от Иван Петрински и др.