Автобуси с македонски туристи се изсипват през почивните дни в Мелник и Рожен, голяма част от тях не крият неприязанта си към българската история, а това личи от отношението им към паметника на Яне Сандански, поставен на гроба му в непосредствена близост до Роженския манастир.

Само в неделя над двеста македонци са посетили светата обител само в неделния ден разказаха за PZdnes.com екскурзоводи от Мелник. Част от тях дават своя принос за заличаването на думата „българска“ от надписа: „Няма да се спра и пред най-страшните терористични действия, за да извоювам съкровената си мечта – свободна българска Македония“. Ясно се вижда как нашите събратя от Северна Македония, системно полагат усилия за заличаването на етническото определение, което не им е по вкуса. 

18яне сандански18яне сандански

Голяма част от говорещите на български диалект хора оставят цветя пред паметника, но не малко от тях всячески се стараят да омаловажат факта, че Яне Сандански  дава живота си, за да защити своите принципи.

Яне Сандански е роден на 18 (30) май 1872 година в Шемето, най-северната махала на село Влахи, Мелнишко като последно, трето дете в семейството на Иван и Милка Сандански. Името Яне идва от умалителното име на баща му Иван. По време на Руско-турската освободителна война семейството му живее в Благоевград, тогава Горна Джумая. Баща му участва в Кресненско – разложкото въстание, след което се преселват в Дупница, която за разлика от Горна Джумая остава в България.

В Дупница Яне Сандански завършва начално училище и учи две години в прогимназията. В продължение на две и половина години учи обущарски занаят и работи като чирак при местен, дупнишки майстор. От 1892 до 1894 година е войник в българската армия. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си като ефрейтор от казармата се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов.

По-късно активно се включва в дейността на чета предвождана от Стойо Костов, с която преброжда Родопите. Остава в нея до разпускането ѝ през 1895 г. Тогава той е член на ВМОК, влиза и в състава на втора чета, която пък се бори за свободата на хората в Пиринско. През 1897 г. Сандански научава вече подробности за състоянието на ВМОРО от Никола Малешевски, който организира и първата му среща с Гоце Делчев.

Двамата привличат интереса му към организацията и нейните цели. Заедно с Хаджидимов преустройват дупнишкия Върховен македонски комитет и насочват дейността му към сближаване с ВМОРО. Първоначално Сандански е подпредседател, Георги Паничеревски – председател, а Хаджидимов е секретар, но след уволнението на учителите дружеството е оглавено от Сандански.

През юли 1900 година заедно с Малешевски е делегат на дупнишкото дружество на Седмия македоно-одрински конгрес в София. На конгреса Сандански е против промяната на член 4-ти от Статутите на организацията, която отразява виждането на Софийския комитет, македонският въпрос да се реши по-скоро с дипломатически натиск, а не с революция. След конгреса при избухналия конфликт между сарафистите и цончевистите във Върховния комитет, Сандански заема различна позиция, близка до тази на Вътрешната организация.Двамата с Малешевски са делегати и на осмия конгрес през април 1901 година и подкрепят внесената от Никола Габровски и приета резолюция за сътрудничество с Вътрешната организация и за „премахването на националните и шовинистическите вражди“ на Балканите.

По това време се получава разрив в отношенията на ВМОК с ВМОРО, като основният проблем е дали е назряла ситуацията за въоръжено въстание. Сандански е твърдо на страната на ВМОРО, като смята, че още не е дошло време за това. През 1901 г. Сандански окончателно се включва в работата на ВМОРО. През следващата година той участва в отвличането на Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 година, четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза. Междувременно нараства напрежението между ВМОРО и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.

Яне Сандански е против избухването на Илинденско – Преображенското въстание, според него то било обречено на провал, защото нямало готовност от страна на въстаниците. В неговата чета през 1903 г. влиза и поетът Пейо Яворов. По време на въстанието борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМК и те с обединени сили действат срещу турския аскер. Революционерът Георги Белев свидетелства, че при срещата на Яне Сандански с Иван Цончев в местността „Тумба“ в Пирин генералът казва:

Сандански, в България, при мирно време бехме противници, сега, в поробена Македония аз ви подавам моята братска, другарска ръка. Приемете я за благото и доброто на борческа Македония!

След въстанието Сандански е един от последните, които се изтеглят в Княжеството. През зимата на 1903 – 1904 г. в София се провеждат съвещания на ръководителите на въстанието от различните окръзи. Сандански също участва в тях и е един от основните критици на недостатъчно подготвеното въстание. Той и неговите привърженици изготвят в първите дни на януари 1904 г. „Директива за бъдещата дейност на Вътрешната организация и упътване за прилагането ѝ.“ Тя е първият документ, който указва, че в средите на ВМОРО започват процеси на разцепление.

Сандански е убеден републиканец и твърд привърженик на лявото течение в Македоно-одринското освободително движение. Той не подкрепя решаването на Македонския въпрос чрез присъединяването на областта към Княжество България. Според него Македония трябва да се обособи като автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея.

Той стои зад идеята за Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането ѝ, като включи и останалите балкански страни, след като те приемат републиканска форма на управление. Сандански приема, че когато България стане република, те заедно с Македония ще са част от бъдещата Балканска федерация и това ще бъде формата за тяхното обединение. Това негово схващане се тълкува от македонската историография като израз на национален, а не на политически сепаратизъм. Самият Сандански, обаче се самоопределя само и единствено като българин. На организирания от десницата Кюстендилски конгрес Яне Сандански и Тодор Паница са осъдени на смърт. От своя страна левицата организира Банския конгрес, на който е взето е решение за създаване на нова Македоно-одринска революционна организация.

Същевременно лансира марксистки идеи и под тяхно влияние издига лозунга за интернационалния и класовия характер на борбата, която трябва да се води и полага усилия да скъса всякакви връзки на организацията с България. След разцеплението от 1908 година приема тезите на отоманизма и се стреми да превърне своето крило от ВМОРО от революционна в културно-просветна организация. Не е за пренебрегване и отказът му поднови въоръжената борба срещу младотурците след 1909 г.

„Работата не е толкова проста, както ви разправят върховистите. Великата Русия дори не успя да обедини българския народ… По-добре е да искаме Македония да си остане цела и да получи поне автономия, отколкото на България да се падне едно парче, а другите части да ги вземат сърби и гърци. Да не искаме рогове, защото може да си загубим и ушите.“ – казва Яне Сандански за Македония.

Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“. На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп (Гоце Делчев). По пътя преспива в село Пирин. Заранта кобилата му упорито отказва да прекрачи портата. Домакините виждат в това лош знак и го увещават да не тръгва. Въпреки всичко на сутринта продължава сам.

18трупът на Яне Сандански

 

Засадата го чака в местността Блатата, където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7 – 8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.

Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 m източно от Роженския манастир е църквата „Св. Св. Кирил и Методий“, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. След известието за заговора срещу него, Фердинанд вероятно е подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребението изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров. Известно е, че преди това Сандански е поддържал добри контакти с Фердинанд. Той е посещавал често двореца преди Младотурската революция и лично е развеждал царя из Серско по време на Балканските войни.

18яне-църква18яне