На днешния 20 март отбелязваме паметта на св. мъченица Фотина. Фотиния (Светлана, Светла) била същата онази самарянка, с която Спасителят беседвал при Иакововия кладенец. В Рим през 65 г., по времето на император Нерон, който проявил изключителна жестокост в борбата с християнството, св. Фотина живеела с децата си в древния град Картаген (днес в Тунис) и там безстрашно проповядвала Евангелието. Слухът за християнката и нейните деца стигнал до Нерон и той заповядал да доведат християните на съд в Рим. Света Фотина, известена от Спасителя за предстоящите страдания, придружена от няколко християни се отправила от Картаген за Рим и се присъединила към изповедниците на вярата. В Рим императорът ги попитал наистина ли вярват в Христос?

Всички изповедници решително отказали да се отрекат от Спасителя. Тогава Нерон ги подложил на нечовешки изтезания, но никой от мъчениците не се отрекъл от вярата си. В безсилната си ярост Нерон заповядал да одерат кожата на св. Фотина и да хвърлят мъченицата в кладенец. Останалите наредил да бъдат обезглавени. Извадили св. Фотина от кладенеца и я държали двадесет дни в тъмница. След това Нерон я извикал при себе си и я попитал ще се покори ли сега и ще принесе ли жертви на идолите? Св. Фотина заплюла императора в лицето и като му се изсмяла, отвърнала с отказ. Нерон отново наредил да хвърлят мъченицата в кладенеца, където тя предала на Бога своя дух.

Заедно с нея пострадали за Христа двамата й сина Иосия и Виктор, както и сестрите й Анастасия, Параскева, Кириакия, Фото и Фотида, а с тях и мъченица Домнина. На срещата на Христос със самарянката е посветена петата пасхална неделя на Великия пост.

Молитвата към св. Фотина изцелява от различни болести, помага на страдащите от треска. 

Защо светицата е целителка на тази сериозна болест е трудно да се определи, но в преданието се говори, че излекувала воеводата Севастиан от някаква болест, по време на която той „с пламнало лице паднал на земята от силна и люта болест”. Вероятно това е било треска. Впрочем народът може да отдава значение и на обстоятелството, че Спасителят разговарял със самарянката при кладенеца, и благодарение на това св. Фотина е могла, според народното разбиране, да получи от Господа власт и сила над цялата водна стихия, в която хората вярвали, че се гнезди тази страшна болест.

Иисус разказал на жената за Себе си в иносказателна форма, като за източник на жива вода, пиенето на която обновява човека и променя коренно живота му, внася в него светлина и смисъл. Притчата е построена под формата на въпроси и отговори. Иисус поискал жената да му даде да пие от водата, която е извадила от кладенеца, тя се смутила, казвайки, че иудеите не общуват със самаряните. Тогава Иисус й отговорил, че ако би знаела кой говори с нея, тя сама би поискала от Него живата вода. На въпроса откъде има Той тази жива вода, Иисус изрича знаменателните думи: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен”. (Йоан, 4:13-14).