* Снимка: bTV

Много от нас преследват своето щастие, преминавайки през граници и обстоятелства, които променят цели индустрии. Хубаво е, когато тези хора са българи, защото те могат да ни вдъхновят и на родния ни език да ни убедят, че няма невъзможни неща. Успехът има различни лица, а Гена Трайкова представя точни такива хора в поредицата „Долината на успеха“ по БТВ, в епизода днес бе излъчено интервю да Дафина Тончева.

„Едно от местата, за които ще разкажем, е Америка. Мястото, където има неограничени възможности и всеки би могъл да постигне каквото поиска. От друга страна, долина на успеха има и в България. У нас има хора визионери, които работят с цялото си сърце за нещата, в които вярват. Долината на успеха очевидно има много широки географски граници”, каза в предаването „120 минути” Гена Трайкова.

Първият епизод от „Долината на успеха” разказва историята на Дафина Тончева, която е извървяла дългия път от Пазарджик до един от най-успешните фондове за рискови инвестиции в Силициевата долина. Дафина казва, че предприемачите преодоляват всички препятствия с неугасваща вяра в собствените си идеи и умения. Преодоляването на всички трудности, вярата в неограничените възможности и нелечимия оптимизъм в голяма степен описват нейната житейска история.

Дафина Тончева напуска България на 18-годишна възраст. Тогава родителите ѝ са лекари в Пазарджик и получават мизерни заплати, а през лятото цялото семейство е нижело тютюн в Дебращица, където живеели бабата и дядото на Дафина. Приета е да учи в Харвард с пълна стипендия, където завършва компютърни науки. Тя е сред избраните от випуска си да работи като софтуерен инженер в Microsoft, а впоследствие и като ръководител проекти.

Но успехът й като технологичен специалист не е достатъчен за нея и решава да запише MBA в Станфорд. След което навлиза в света на рисковите инвестиции. В момента работи за един от известните фондове в Силициевата долина – USVP, в който е единственият партньор жена. Днес тя признава, че с много късмет животът й се обръща и започва да развива проекти за финансиране.

Знаела, че техните нямат пари да платят образование в чужбина, и затова написала писмо до сто американски университета с въпрос дали осигуряват стипендии за чуждестранни студенти. Петдесет от тях отговарят положително и я молят да изпрати документите си за кандидатстване като плати необходимата такса.Родителите били скептични, но дали свобода на Дафина да прави каквото иска и били спокойни, защото тя непрекъснато учела, а това било безвредно занимание.

Не само приемат Дафина, но тя дори може да избира от 12 университета, които й предлагат пълна стипендия. Тя залага на Харвард – отлично знаела, че името му отваря много врати навсякъде по света.

“Учих информатика и математика, тогава имаше голяма нужда на пазара от софтуерни инженери и смятах, че това ще ми даде най-големите шансове. По ирония на съдбата завърших Харвард през 2002 г., когато софтуерната индустрия пострада сериозно и нямаше работа за специалисти, още по-малко от чужденци”, разказва тя.

Решава да учи още – този път в “Станфорд”. С денонощен труд и учене Дафина днес има зад гърба си сериозна кариера.

„За да успее един човек, трудолюбието е много важно, както и упоритостта. Аз оцених колко е труден животът на хората, които правят пари по този начин. Научих това не само, защото селската работа е трудна. Установих и че не искам да я върша и искам по друг начин да правя пари. По друг начин исках да живея живота си”, разказва Дафина.

“От 5 години съм партньор и инвеститор в US VenturePartners – една от най-старите фирми в Силициевата долина. Екипът ни, който се състои от 6 души, в момента инвестира 300 милиона долара. Като цяло фирмата е вложила 3,5 милиарда долара в около 250 компании.

Съветът й към младите е: “Учете и инвестирайте в себе си! Няма по-важна инвестиция от тази!”

Тя няма намерение да се върне в България, защото нейният живот е вече устроен в Америка, там е синът й, 4-годишният Калвин, там са приятелите, там е животът ѝ.

„За да успеем, трябва да продължим да се проваляме, преди да намерим точното решение. Това е един от големите ми уроци и се старая да се променя. Понякога приятелят ми ме пита „какво е за теб провалът“ и не мога да му отговаря. Примерно в момента фондът ми набира капитал и на много места ни отказват, и за мен е трудно. И приятелят ми казва: „Може би за теб е добре да чуваш „не“ по-често, за да се научиш да губиш.“
Продължавам да се уча, че провалът е нещо напълно естествено. Именно това е и най-голямото предимство на Силициевата долина – там никой не гледа на провала като на абсолютно негативно преживяване. Всъщност най-големият провал е да не опиташ.“

„Човек трябва да се научи, че щастието е нещо, което идва от вътре, от душата му, а не е външно преживяване. Ако смяташ, че щастието е в колата, която караш или в апартамента, който си купуваш, тогава те не можеш да контролираш това усещане. То съществува извън теб и не зависи единствено от теб. Заради това аз избирам да намирам моето щастие вътре в себе си, защото то е под мой контрол. Аз мога да го направлявам и да съм благодарна, за това, че то съществува“. – разказа Дафина.

Казва, че нещото, което я е разочаровало най-много у нас, е корупцията.

„Тя държи назад всеки един от нас, който се опитва да работи честно и да създаде нещо голямо и да промени нещата в България в позитивна посока. Друго, което ме разочарова, е негативността. Обичаме да се оплакваме повече, отколкото трябва. Промяната в перспективата ни ще ни даде повече смелост и възможност да видим по-светлата страна на нещата. Гордея се с културата и историята на България, както и с нашата упоритост. Това е важно качество за всеки един успял човек”, казва Дафина Тончева.