Скални фигури, които и до днес могат да бъдат видени край Стрелча, в местностите където се намират мегалитните комплекси – Скумсале и Качулата, се виждат ясно на картина рисувана през 15 в. от изключителните Андреа дел Верокио и Леонардо да Винчи. Как и защо се е случило това, никой не би могъл да каже. От скоро се лансира версия, че майката на гениалния Леонардо е българка. Това се твърди от проф. Дамян Попхристов, който открил писмени свидетелства за това. Необичайното сходство е било установено от любители на древните мистерии.

Най-вероятно обектите са се озовали случайно на платното, но пък съвпадението е очевидно. Ето и обектите край Стрелча, намерили място в творбата на двамата художници.

30антоанета-скала 30антоанета-турчинов камък

* Снимки: Антоанета Първа

Групичката скали е в близост до един от менхирите край Стрелча, а втората е известна като „Турчинов камък“. Ето и картината „Благовещение“. Силуетът от „Турчинов камък“ е очертан от короната на едно от дърветата. Скалите са в дъното на пейзажа.

31благовещение

Благовещение е картина на италианските художници Андреа дел Верокио и Леонардо да Винчи. Изложена е в „Уфици“ във Флоренция. Няма данни от кого е поръчана и къде се е намирала. Рисувана е докато Леонардо да Винчи все още е работел в работилницата на Верокио – около 1472 г.

Ангелът идва като посланик. Неговият образ е подчертан от три кипарисови дървета на равни разстояния едно от друго. Образът на Мария е рамкиран от един кипарис и сградата зад нея. Двата основни образа са разделени не от друг обект, а от открита гледка към пристанище, което се вижда в далечината. В хоризонталната плоскост се обединяват от успоредните линии на парапета и на почвата зад тях. Архангел Гавраил държи лилия, символ на непорочността на Дева Мария и на града Флоренция. Мария, която e чела до пристигането на ангела гледа към него с изненада и любопитство – току-що е научила, че ще роди сина на Господ. Книгата, която e отворена е Книга на Исая. Дясната ѝ ръка държи страницата, която е чела -„Девица ще зачене и ще роди син“, но другите страници се обръщат отгоре, явно от порива на вятъра, причинен от слизането на ангела.

Ако се проследи посоката на камъните по сградата зад Мария, се вижда, че те водят към заснежения връх в далечината.

Творбата е замислена да се гледа отдолу и отдясно. От тази гледна точка някои детайли се виждат в правилната позиция – камъните по сградата, ракурса на ръката на Богородица и масата за четене.

Вариация на тази картина има и в Лувъра. За нея също се твърди, че е на Леонардо. Има спорове между експертите в коя картина действително е участвал Леонардо, но според повечето той е участвал в картината, изложена в Уфици. Художникът на версията в Лувъра (ок. 1478-1485) е все още под съмнение.